№ 94ЕЕ-3 от 04.02.2010 г. - ОТНОСНО: Времето, през което работникът или служителят работи по трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда през определени дни от месеца, се признава за трудов стаж


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94ЕЕ-3 от 04.02.2010 г. - ОТНОСНО: Времето, през което работникът или служителят работи по трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда през определени дни от месеца, се признава за трудов стаж

  ОТНОСНО: Времето, през което работникът или служителят работи по трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда през определени дни от месеца, се признава за трудов стаж

Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. След изменението на чл. 114 КТ (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор, сключен на това основание, се зачита за трудов стаж. Основната цел на промяната, направена от законодателя в края на 2008 г., беше, от една страна - да се преодолее съдържащото се в разпоредбата ограничение, относно непризнаването на времето на работа по такъв договор за трудов стаж, и, от друга страна, създаването на условия за по-голяма гъвкавост при уговарянето на работното време. Независимо от това, че заглавието на разпоредбата не беше променено, а остана „Трудов договор за работа до 5 дни в месеца", то, както личи от нейното съдържание, този вид трудов договор се сключва за определени дни от месеца. Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че работата през определени дни от месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължителност на работното време през деня, като няма максимална горна граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора. Във всички случаи обаче съдържанието на самата разпоредба съдържа ограничението, че договорът се сключва за работа не през всички дни от месеца, а „през определени дни от месеца", например всеки вторник и петък.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Тази разпоредба е част от осигурителното законодателство и при прилагането й във връзка с чл. 114 КТ следва да се има предвид, че само когато страните по трудовия договор са уговорили брой на работните дни (месечна продължителност на работното време) до 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, то тогава работникът/служителят се осигурява задължително за рисковете инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Ако страните по договора по чл. 114 КТ са уговорили наемане на работа за повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, то осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно тази разпоредба работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране задължително се осигуряват освен за рисковете инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, още и за рисковете общо заболяване и майчинство, и безработица.

В запитването се посочва, че лицето е пенсионер. С оглед на това следва да се има предвид, че на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 2 или чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО подлежат всички работници и служители, наети на работа по трудов договор, независимо от това дали са пенсионери или не.

Министър: (п)

(не се чете)


 
 

№ 94ГГ-23 от 04.02.2010 г. - ОТНОСНО: При пенсиониране наборната военна служба се зачита за стаж от III категория


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94ГГ-23 от 04.02.2010 г. - ОТНОСНО: При пенсиониране наборната военна служба се зачита за стаж от III категория

  ОТНОСНО: При пенсиониране наборната военна служба се зачита за стаж от III категория

Документът, приложен към запитването, удостоверява период на редовна военна служба. В него се посочва, че служи за признаване на стаж съгласно т. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Съгласно т. 81 за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория.

От цитираната разпоредба е видно, че наборната военна служба се зачита за стаж от III категория. Само когато службата е отбивана в мините и рудниците, времето се зачита за стаж от съответната категория (I или II).

Съгласно § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на сега действащия Кодекс за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С оглед на това при пенсионирането на лицето въз основа на представен оригинал на удостоверението периодът, вписан в него, ще бъде зачетен за осигурителен стаж от III категория.

Министър: (п)

(не се чете)


 
 

№ 94 ИИ/178 от 27.04.2009 г. - ОТНОСНО: Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изпла


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94 ИИ/178 от 27.04.2009 г. - ОТНОСНО: Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.

  ОТНОСНО: Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование

В запитването се посочва, че лицето получава инвалидна пенсия и до октомври 2008 г. е работило по трудов договор, който е превратен от работодателя по чл. 71 от Кодекса на труда (преди изтичане на срока за изпитване). През ноември същата година, т.е. след прекратяване на трудовия договор, то се е разболяло, за което са му били издадени болнични листове, като е било отказано изплащането на парично обезщетение.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца след прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.

Цитираната разпоредба изрично установява случаите, в които паричното обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща. Тъй като паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия (независимо от вида на пенсията), то правилно на лицето е отказано изплащане по представените болнични листове.

Правото на парично обезщетение за безработица се поражда при условията и по реда на КСО. Необходимо условие е подаването на заявление до териториалното поделение на НОИ, като ако такова е подадено в 3-месечен срок от датата на прекратяване на осигуряването, то обезщетението се изплаща от същата дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл. 54в КСО, намален със закъснението. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;

3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО.

От цитираната разпоредба е видно, че ако лицето отговаря на всички условия за придобиване право на парично обезщетение при безработица, то получаването на пенсия за инвалидност поради трудова злополука не е пречка за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Преценката дали едно лице отговаря на условията за придобиване право на парично обезщетение за безработица, както и определянето на неговия размер и срок за изплащане, се извършва от териториалното поделение на НОИ, което издава разпореждането за отпускане на обезщетението или отказ. Разпореждането подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

Съгласно чл. 102 КСО лицата, на които е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва след подаване на необходимите документи в съответното ТП на НОИ, за което се издава разпореждане.

Според чл. 79, ал. 2, т. 3 КСО размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто не може да бъде по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Със ЗБДОО за 2009 г. се определя минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст — 124,84 лв. за периода от 1 януари до 30 юни.

Съгласно чл. 315 от Кодекса на труда работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла. Частта от общия брой на работниците и служителите по отрасли се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания, съгласно която от общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания. Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

Съгласно чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер не по-малък от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като само в този случай се дължи обезщетението по чл. 331 КТ.

От горното следва, че обезщетение по чл. 331 КТ не се дължи, когато трудовият договор е прекратен на друго правно основание. Това означава, че ако трудовият договор е прекратен от работодателя по чл. 71 КТ (до изтичане на срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя), то работникът или служителят няма право на обезщетение съгласно чл. 331 КТ.

Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която при установяване на нарушения от страна на работодателите налага предвидените в Кодекса на труда санкции. Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв. За повторно нарушение наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв. (чл. 414, ал. 1 и 2 КТ).

Контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работна сила се предоставя без наличието на писмен трудов договор (чл. 405а КТ).

Министър: (п)

(не се чете)


 
 

№ 92-953 от 18.01.2010 г. - ОТНОСНО: При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят е длъжен да отчита и трудов стаж, когато той е придобит в друга държава – членка на ЕС, на съща


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 92-953 от 18.01.2010 г. - ОТНОСНО: При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят е длъжен да отчита и трудов стаж, когато той е придобит в друга държава – членка на ЕС, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия

  ОТНОСНО: При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят е длъжен да отчита и трудов стаж, когато той е придобит в друга държава – членка на ЕС, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия

Съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 от наредбата при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава – членка на ЕС, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави.

С оглед на гореизложеното работодателят е длъжен да отчита трудов стаж, когато той е придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Следователно документът/документите, които работниците и служителите представят на работодателя - страна по трудовия договор, следва да удостоверяват трудов стаж, придобит в друга държава членка.

По смисъла на наредбата „държава членка" е всяка държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

От запитването и от приложения към него документ е видно, че трудовият стаж на служителката е придобит в държава, която не е „държава членка" по смисъла на наредбата, поради което работодателят не е длъжен да отчита този трудов стаж при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Договорът между Република България и Украйна за социално осигуряване е ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 28.11.2001 г. - ДВ, бр. 107 от 11.12.2001 г. Договорът е обнародван в ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., и е в сила от 1.04.2003 г. Този договор е приложим само в областта на социалното осигуряване и се отнася за следните области на социалното осигуряване в Република България:

- обезщетение при временна неработоспособност и майчинство;

- пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

- пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест;

- наследствени пенсии;

- обезщетения при безработица;

- помощ при смърт.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от договора: „За определяне на правото на плащания съгласно този договор се взема предвид и осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията на двете договарящи страни преди влизането в сила на този договор."

Въз основа на договора между Република България и Украйна за социално осигуряване не може да се зачита трудов стаж за ползване на права по трудовото законодателство.

По отношение признаването на стажа на служителката за педагогически стаж компетентно да се произнесе е Министерството на образованието, младежта и науката.

Министър: (п)

(не се чете)


 
 

№ 26-184 от 19.04.2010 г. - ОТНОСНО: Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), ако е и управител на същото дружество, не може да сключи трудов договор за извършваната от него дейност като управител. Няма пр


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 26-184 от 19.04.2010 г. - ОТНОСНО: Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), ако е и управител на същото дружество, не може да сключи трудов договор за извършваната от него дейност като управител. Няма пречка обаче да бъде сключен трудов договор с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД) за извършваната от него дейност като управител

  ОТНОСНО: Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), ако е и управител на същото дружество, не може да сключи трудов договор за извършваната от него дейност като управител. Няма пречка обаче да бъде сключен трудов договор с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД) за извършваната от него дейност като управител

Кодексът на труда урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е посочено, че трудовият договор съдържа данни за страните - работодател и работник или служител, и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица.

От гореизложеното е видно, че предмет на трудовия договор е предоставянето на работна сила от работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя, и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н.

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка.

Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение.

Предвид гореизложеното, управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.

Няма пречка обаче с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност да бъде сключен трудов договор за извършваната от него дейност като управител. В този случай се прилагат всички разпоредби на трудовото законодателство, включително и всички предвидени в Кодекса на труда основания за сключване на трудов договор.

Министър: (п)

(не се чете)


 
 

  • 1
  • 2
1001s height= 

 1001s - Services
& Solutions