№ 96-00-266 от 12.07.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за командировки и разходи за консумативи и части за личен автомобил


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕЦНИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 96-00-266 от 12.07.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за командировки и разходи за консумативи и части за личен автомобил

  ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за командировки и разходи за консумативи и части за личен автомобил

Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-266 от 12.07.2010 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, ви уведомяваме:

В запитването са поставени следните въпроси:

1. При сключен наемен договор между едноличния собственик и дружеството за ползване на личен автомобил за дейността на фирмата разходите за консумативи и части на автомобила признават ли се за данъчни цели?

2. При отказ на физическото лице да получава наема договорът остава ли в сила?

3. Едноличният собственик има ли право на командировъчни фирмени разходи и ако има право, в какъв размер могат да бъдат те?

Предвид поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:

Физическото лице (собственик на капитала) и юридическото лице (еднолично дружество) са два самостоятелни данъчни субекта. За осъществяване на стопанската им дейност те могат да встъпват в различни по вид правоотношения.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) определя, че е налице отклонение от данъчно облагане, когато са сключени договори за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. Видно от запитването, има сключен договор за ползване на лично имущество на физическо лице от дружество и е договорено наемно възнаграждение. Същото следва да е определено на пазарен принцип, за да не се наложи данъчно третиране при хипотезата на отклонение от данъчно облагане. Отказът на физическото лице да получава наема не отменя договорното отношение. Начисленият през календарната година счетоводен разход за наем, който няма да се изплаща от дружеството поради отказ на физическото лице да го получи, създава данъчна временна разлика по реда на чл. 42 на данъчния закон. Съгласно тази разпоредба разходите на данъчно задължените лице, представляващи доходи на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които не са изплатени към 31.12. на текущата година, не се признават за данъчни цели и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат (чл. 42, ал. 1). В следващ отчетен период, когато доходът е изплатен, предприятието има право да извърши намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 42, ал. 3 от ЗКПО. Ако във връзка с начислените разходи за наем при ползването на личен лек автомобил никога не се извърши плащане в полза на физическото лице, за дружеството няма да възникне основание за намаление на финансовия резултат.

По отношение на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация (определение - § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО) следва да имате предвид, че когато дружеството ползва нает личен автомобил, разходите за поддръжка и ремонт (с изключение на дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено потребление, визирани в чл. 231 от Закона за задълженията и договорите) не са данъчно признати като присъщи за дейността. При включване на такива в счетоводния финансов резултат се извършва увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Като присъщи могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността на юридическото лице - гориво и смазочни материали, и то само при наличие на определени условия.

За да бъдат признати разходите, свързани с експлоатацията на превозното средство, следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимия Счетоводен стандарт (СС) 2 Отчитане на стоково-материалните запаси.

Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост на стопанските операции (чл. 4, ал. 3 от ЗСч), който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност разходите за гориво.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред. определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването й е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (чл. 10, ал. 4 от ЗКПО).

Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горивата. При липсата на такъв документ за придобиване на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването (пътен лист), респективно – на отчитането и признаването на разход за гориво.

Предвид горното се налага изводът, че разходите за гориво на превозни средства не се регулират за данъчни цели само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Следва да се има предвид, че ако се установи нарушение на горецитираните изисквания, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовият резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

В случай че с автомобила се осъществява управленска дейност, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗКПО разходите, свързани с експлоатацията му, подлежат на облагане с данък върху разходите. Формирането на данъчната основа е регламентирано в чл. 215, ал. 1 от ЗКПО и това са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

Ако с превозните средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа е приложима разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО, съгласно която разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец.

Върху така определената данъчна основа за данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 от ЗКПО се прилага данъчна ставка в размер на 10 на сто (чл. 216 от ЗКПО). На основание чл. 217, ал. 2 от ЗКПО данъкът се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация (чл. 217, ал. 1 от ЗКПО).

Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО. Данъкът е окончателен (чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО).

Данъчното третиране на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на лекия автомобил по горепосочения ред не се прилага по отношение на отчетените разходи за командировки, в т.ч. и пътни, които попадат в хипотезата на чл. 33 от ЗКПО.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи, на данъчно задълженото лице се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

За да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на едноличния собственик, е необходимо същите да са извършени във връзка с дейността на дружеството. В тази връзка дружеството следва да наеме физическото лице (в конкретния случай едноличния собственик) да извърши определени действия и изпълни задачи за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието.

Разходите за пътуване и престой следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, същите следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната.

Разходите за пътуване и престой, когато са изпълнени посочените по-горе условия за целите на ЗКПО, са данъчно признати по техния действителен размер. Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, че не се облагат с данък върху дохода получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения. При надхвърляне на посочения двукратен размер дневните пари се считат за доход за облагане.

Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)


 
 

1001s height= 

 1001s - Services
& Solutions