№ 3-1176 от 15.04.2010 г. - ОТНОСНО: Деклариране на предоставените или получените парични заеми по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 3-1176 от 15.04.2010 г. - ОТНОСНО: Деклариране на предоставените или получените парични заеми по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ

  ОТНОСНО: Деклариране на предоставените или получените парични заеми по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ

Във връзка с разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ са поставени въпросите относно деклариране на получен паричен заем от лице, което живее и работи в чужбина, и предоставен паричен заем на бащата на задълженото лице.

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн., ДВ, бр. 95 от 24 ноември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., посл., изм., ДВ, бр. 16 от 26 февруари 2010 г.) изразяваме следното становище:

По първия въпрос:

С § 67, т. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 99/2009 г.), бяха направени изменения и допълнения в чл. 50 от ЗДДФЛ. Една от промените е създаването на нова т. 5 в чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която се създава задължение за местните физически лица да декларират предоставените/получените парични заеми при определени условия. В тези случаи съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ лицето е задължено да подаде годишна данъчна декларация, независимо дали е придобило през данъчната година доходи, подлежащи на облагане и деклариране с годишната данъчна декларация. Предвид § 84 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. новите разпоредби са в сила от 1 януари 2010 г. Същевременно в § 67, т. 5 от ПЗР от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се създаде нов § 29а в ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 95/2009 г.), на основание на който с годишната данъчна декларация по чл. 50 на 2009 г. се декларират и паричните заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ);

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Дали едно лице е местно или чуждестранно на България по смисъла на ЗДДФЛ се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:

1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация (чл. 93 от ЗГР), който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно § 1 т. 3 от Закона за българските лични документи (загл. изм., ДВ, бр. 82 от 2009 г.) „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът му на жизнени интереси не се намира в страната;

2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;

3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или

4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.

Условията, визирани в закона, се прилагат алтернативно. Ако за заемателя/заемодателя е изпълнено само едно от тях, въпреки че не отговаря на останалите условия, същият се счита за местно лице за целите на данъчното облагане, регламентирани в ЗДДФЛ.

Законът за данъците върху доходите на физически лица дефинира чуждестранни физически лица по метода на изключването. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон.

Във връзка с прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ е необходимо да се има предвид, че разпоредбата на цитираната данъчна норма не се прилага от физически лица, които са чуждестранни лица по смисъла на закона.

В настоящия случай следва да се извърши преценка какво е качеството на лицето, което живее в чужбина и е предоставило заема. При положение че същото се квалифицира като местно по смисъла на ЗДДФЛ, то следва да подаде декларация по чл. 50 от същия закон, ако отговаря на условията на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а” и „б” от ЗДДФЛ.

Задълженото лице също има задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получен и предоставен заем при изпълнение на условията, регламентирани в чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

По отношение на предоставения от вас паричен заем на баща ви следва да имате предвид, че в ЗДДФЛ няма регламентирано условие, при което с оглед родството между заемодател и заемател да е предвидено освобождаване на някоя от страните по договора за заем от задължението за деклариране на тези обстоятелства.

При условие че размерът на непогасената част от получените парични заеми от бащата на задълженото лице през 2009 г. общо надхвърля 10 000 лв., след като от тях се изключат получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, следва да се има предвид, че той е задължен да ги декларира в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Такова задължение възниква и когато размерът на непогасените към края на 2009 г. остатъци от получените през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, общо надхвърля 40 000 лв.

В тази връзка заслужава особено внимание разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината. При неизпълнение на задължението за деклариране на тези суми лицата подлежат на административнонаказателни санкции.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)

(не се чете)


 
 

1001s height= 

 1001s - Services
& Solutions