№ 26-00-3819 от 04.01.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС (в сила от 01 януари 2010 г.) на услуги по отдаване под наем на плавателни съдове, използвани за круизни пътувания по река Дунав


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 26-00-3819 от 04.01.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС (в сила от 01 януари 2010 г.) на услуги по отдаване под наем на плавателни съдове, използвани за круизни пътувания по река Дунав

  ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС (в сила от 01 януари 2010 г.) на услуги по отдаване под наем на плавателни съдове, използвани за круизни пътувания по река Дунав

Във връзка с постъпило в Дирекция "'Данъчна политика" ваше писмо ви уведомяваме за следното:

Измененията в текста на чл. 31 от ЗДДС (в сила от 01.01. 2010 г.) са направени с цел премахване на определени несъответствия на въпросната разпоредба спрямо разпоредбите на европейското законодателство по отношение данъчното третиране на някои доставки, свързани с международен транспорт, и в частност, прилагането на чл. 148 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2007 г. (съответно чл. 15, т. 4 от отменената директива 77/388 на Съвета, от 17 май 1977 - Шеста директива) в съответствие с тълкуването, което е дадено на същия от Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург по свързани дела С-181/04, С-182/04, С183/04 с решение от 14.09.2006 г. (Elmeka). Съгласно становището на СЕО, за което следва да имате предвид, че е задължителното за всички държави членки в частта от европейското законодателство, за която се отнася, освобождаването с право на данъчен кредит (прилагането на нулева ставка на данъка съгласно българския ЗДДС), предвидено в букви "а" и "в" на чл. 148 от Директива 2006/112, се прилага единствено за плавателни съдове, които отговарят едновременно на следните критерии:

- плавателните съдове се използват за посочените дейности като превоз на пътници, търговски или промишлени дейности;

- плавателните съдове трябва да бъдат предназначени за плаване в открито море. В приложимата си версия до 31.12.2009 г. чл. 31 от ЗДДС предвиждаше по-широко освобождаване от това, което е предвидено съгласно чл. 148 от директивата, като нулева ставка на данъка се прилагаше по отношение на доставките, касаещи всеки плавателен съд, който се отправя по международен рейс, и не взимаше предвид ограничението за плаване в "открито море". По този начин българското законодателство нарушаваше условията на конкуренцията на общия пазар, по-специално по отношение на икономическите субекти, установени па територията на държави членки, които прилагат коректно разпоредбата на чл. 148 от директивата. В тази връзка Европейската комисия инициира срещу българската държава процедура за нарушение на общностното законодателство № 2008/4708, за което ни беше изпратено на 25.06.2009 г. официално уведомително писмо С(2009) 4881. В рамките на така инициираната процедура, отчитайки явното несъответствие на чл. 31 от ЗДДС с разпоредбите на чл.148 от директивата, както и направеното недвусмислено тълкувание на европейското законодателство в тази му част от страна на СКО, българската държава пое ангажимента да предприеме необходимите действия за премахването на констатираните несъответствия, което на практика се материализира чрез въведените промени от Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.). Отчитайки така направените изменения в ЗДДС, следва да имате предвид, че от 01.01.2010 за прилагането на нулева ставка по отношение на доставките, посочени в чл. 31. т. 2, буква "а" и чл. 31, т. 4, буква "а", е необходимо съответните плавателни съдове задължително да са предназначени да извършват въпросните дейности в открито море.

Действително в ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието "открито море". Дефиницията за "открито море" е дадена в Конвенцията за откритото море, ратифицирана с Указ № 296 на Президиума на Народното събрание от 7.07.1962 г. - изв., бр. 79 от 1962 г., в сила за България от 30.09.1962 г. Съгласно чл. 1 от конвенцията думите "открито море" означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да било държава. Предвид това, за целите на прилагането на чл. 31 от ЗДДС международните води на река Дунав, както и останалите вътрешни европейски водни пътища не попадат в обхвата на понятието "открито море". Предвид предходното, по отношение на данъчното третиране на доставките по чл. 31, т. т. 2 и 4 от ЗДДС, касаещи плавателни съдове, плаващи по река Дунав, от 01.01.2010 г. следва да се прилагат общите разпоредби на ЗДДС. Когато същите са с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17 от закона, доставчикът следва да издаде фактура на получателя с начислен ДДС със ставка 20%. Следва да се подчертае, че за така начисления данък, когато получателят е данъчно задължено лице, установено извън територията на страната, на основание чл. 81 от ЗДДС същият може, при спазване на нормативно предвидените за целта изисквания да поиска възстановяване на данъка по реда на Наредба № 11-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Общността, или по реда на Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността.

Директор на Дирекция „Данъчна политика”: (п)

(Пенка Драгнева)


 
 

1001s height= 

 1001s - Services
& Solutions