№ 20-21-9 от 19.01.2010 г. - ОТНОСНО: Документиране на получено обезщетение по реда на ЗДДС


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 20-21-9 от 19.01.2010 г. - ОТНОСНО: Документиране на получено обезщетение по реда на ЗДДС

  ОТНОСНО: Документиране на получено обезщетение по реда на ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Във връзка със сключен договор с клиент е получено авансово плащане, за което е издадена фактура. По искане на клиента договорът е прекратен с двустранно подписан анекс. Съгласно този анекс изплатената като аванс сума, за която е издадена фактура, остава като обезщетение по договора.

Зададен е следният въпрос: Необходимо ли е да се издава друг документ освен издадената фактура за авансово плащане и подписан протокол за прихващане?

Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:

Чл. 115, ал. 1 от ЗДДС урежда в кои случаи се издават известията, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура.

В конкретния случай договора се прекратява, т.е. разваля. В този случай е приложима нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и следва да издадете кредитно известие (за аванса), тъй като е налице разваляне на доставка, по която е издадена фактура.

Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от ППЗДДС.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа, е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвата.

По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.

С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.

Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.

Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Предвид гореизложеното, при условие че се касае за неустойка с обезщетителен характер по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, за документирането й не се издава данъчен документ, а същата се документира с издаване на документ, удостоверяващ плащането й на основание чл. 84 от ППЗДДС.

Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)


 
 

1001s height= 

 1001s - Services
& Solutions