№ 3-2773 от 14.10.2010 г. - ОТНОСНО: Осигуряване на командировани работници в чужбина

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ОТНОСНО: Осигуряване на командировани работници в чужбина

Изложена е следната фактическа обстановка: фирма „ХХХ” ООД има командировани работници във Франция за извършване на строителна услуга. В документ А1 е посочен размерът на трудовото възнаграждение, каквото е действително по трудов договор. Във връзка с настъпилите промени в КСО (ДВ, бр.19/2010 г.) се поставя въпросът как да се процедира след 14.09.2010 г. при отразяване на възнагражденията в разплащателната ведомост и начисляването на осигурителни вноски?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 59/2010 г.) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ, бр. 70/1998 г., посл. изм., ДВ, бр. 62/2010 г.) изразяваме следното становище:

Във връзка с осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, от 14.09.2010 г. влиза в сила приложението на новосъздадения чл. 6а от КСО. Съгласно ал. 1 на същия член осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. В ал. 2 е указано, че осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3.

Освен това следва да се има предвид и промяната на чл. 121, ал. 3 от КТ, която е в сила от 28.08.2010 г. Съгласно същата, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

Следователно по реда на чл. 6а от КСО се определя осигурителният доход за времето на работа извън страната на работниците и служителите, които отговарят едновременно на следните условия:

- са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 от КТ;

- за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в страна от Европейската общност;

- за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.

Здравното осигуряване на лицата, които получават доходи по трудови правоотношения, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за лицата, наети по трудови правоотношения, се внасят върху осигурителния доход, определен в съответствие с разпоредбите на КСО. Вноските се поделят между осигурителите и осигурените лица в съотношение, определено с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

В заключение може да се обобщи, че възнагражденията на командированите работници не могат да бъдат по-ниски от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава. Също така следва да се има предвид, че по отношение на осигуряването в Закона за бюджета за всяка календарна година е фиксиран максимален размер на осигурителния доход и в случай че възнаграждението премине тази граница, то следва осигурителният доход да бъде ограничен до максималния месечен размер.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)

(не се чете)