№ 94ЕЕ-3 от 04.02.2010 г. - ОТНОСНО: Времето, през което работникът или служителят работи по трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда през определени дни от месеца, се признава за трудов стаж

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ОТНОСНО: Времето, през което работникът или служителят работи по трудов договор по чл. 114 от Кодекса на труда през определени дни от месеца, се признава за трудов стаж

Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. След изменението на чл. 114 КТ (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор, сключен на това основание, се зачита за трудов стаж. Основната цел на промяната, направена от законодателя в края на 2008 г., беше, от една страна - да се преодолее съдържащото се в разпоредбата ограничение, относно непризнаването на времето на работа по такъв договор за трудов стаж, и, от друга страна, създаването на условия за по-голяма гъвкавост при уговарянето на работното време. Независимо от това, че заглавието на разпоредбата не беше променено, а остана „Трудов договор за работа до 5 дни в месеца", то, както личи от нейното съдържание, този вид трудов договор се сключва за определени дни от месеца. Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че работата през определени дни от месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължителност на работното време през деня, като няма максимална горна граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора. Във всички случаи обаче съдържанието на самата разпоредба съдържа ограничението, че договорът се сключва за работа не през всички дни от месеца, а „през определени дни от месеца", например всеки вторник и петък.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Тази разпоредба е част от осигурителното законодателство и при прилагането й във връзка с чл. 114 КТ следва да се има предвид, че само когато страните по трудовия договор са уговорили брой на работните дни (месечна продължителност на работното време) до 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, то тогава работникът/служителят се осигурява задължително за рисковете инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Ако страните по договора по чл. 114 КТ са уговорили наемане на работа за повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, то осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно тази разпоредба работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране задължително се осигуряват освен за рисковете инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, още и за рисковете общо заболяване и майчинство, и безработица.

В запитването се посочва, че лицето е пенсионер. С оглед на това следва да се има предвид, че на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 2 или чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО подлежат всички работници и служители, наети на работа по трудов договор, независимо от това дали са пенсионери или не.

Министър: (п)

(не се чете)