Националният осигурителен институт (НОИ) предоставя нова електронна услуга на осигурителите с прекратена дейност, които нямат наети лица и не водят разплащателни ведомости и трудовоправни документи.

От 7 април тези осигурители ще могат да подават заявление в териториалните поделения на НОИ по електронен път, чрез сайта на НОИ - www.noi.bg за издаване на удостоверение.

За изпращането на заявлението се изисква квалифициран електронен подпис /КЕП/, или ЕГН/ЛНЧ и Персонален идентификационен код /ПИК/ за физически лица, както и Идентификационен код на осигурителя /ИКО/ за лицата с БУЛСТАТ/ЕИК.

Изготвените документи могат да бъдат получени в деловодството на избраното териториално поделение на НОИ - на хартиен носител или върху преносими външни носители, по електронна поща, подписани със сертифициран електронен подпис или на хартиен носител чрез пощенски куриерски служби на предварително посочен адрес.
Удостоверението, издадено от териториалните поделения на НОИ, е задължително условие за вписване на обстоятелство по заличаване на осигурителя в търговския регистър.

Услугата е достъпна чрез интернет страницата на НОИ, рубрика “Е-услуги”, раздел “Административни услуги”, където е публикувана и инструкция, описваща условията за подаване и получаване на удостоверението.

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 94С-2945-1 от 09.07.2010 г. - ОТНОСНО: Необходимо ли е да се коригира информацията в Регистъра на осигурените лица, ако едно лице е осигурявано през един и същ месец по различни правоотношения върху доход, който е по-голям от максималния осигурителен доход?

  ОТНОСНО: Необходимо ли е да се коригира информацията в Регистъра на осигурените лица, ако едно лице е осигурявано през един и същ месец по различни правоотношения върху доход, който е по-голям от максималния осигурителен доход?

За целите на пенсионното осигуряване не се налага корекция на информацията в Регистъра на осигурените лица, когато на различни основания са внесени осигурителни вноски върху доход, който надвишава максималния осигурителен доход за съответния период.

При определяне на индивидуалния коефициент и размера на пенсията, свързана с трудова дейност, не се взема предвид онази част от осигурителния доход на лицето, която надвишава максималния осигурителен доход за съответния месец.

 

Директор: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 04-02-460 от 11.01.2010 г. - ОТНОСНО: В момента съм безработен и имам навършена възраст 60 години. Мога ли да се възползвам от Националната програма „Помощ за пенсиониране"?

  ОТНОСНО: В момента съм безработен и имам навършена възраст 60 години. Мога ли да се възползвам от Националната програма „Помощ за пенсиониране"?

Основна цел на Националната програма „Помощ за пенсиониране" е осигуряване на. заетост и помощ за пенсиониране на безработни лица, на които не им достигат до 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, който дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обект на програмата са безработни лица, които отговарят на следните условия:

- да са регистрирани са в дирекциите „Бюро по труда" и да търсят активно работа;

- да са навършили възраст, която е до 2 години и 6 месеца по-малка от изискваната за пенсиониране, т.е. мъжете да са навършили 60 години и 6 месеца;

- да не им достигат до 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, който дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. мъжете да имат 95 точки сбор от осигурителния стаж и възрастта;

- да не им е издавано разпореждане от териториално поделение на Националния осигурителен институт за отпускане на пенсия на друго основание. За да ви бъде издадено Удостоверение за недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст, е необходимо, след като навършите възрастта 60 години и 6 месеца, да подадете молба в съответното териториално поделение на НОИ, като представите всички оригинални документи за осигурителен стаж.

Директор: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 91-01-240 от 28.09.2010 г. - ОТНОСНО: Възникнали въпроси по промените в Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 49, 58, и 59

  ОТНОСНО: Възникнали въпроси по промените в Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 49, 58, и 59

І. В „Държавен вестник”, бр. 49 от 29 юни 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г.

Във връзка с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г. със Закона за изменение и допълнение на КСО в преходните и заключителни разпоредби на кодекса е създаден § 22о. Съгласно §22о, т. 1 осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

При подаването на данни за лицата във временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г., следва да се има предвид новият § 3в от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно § 3в в Декларация образец № 1 за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. работните дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение на основание § 22о от ПЗР на КСО, се попълват в т. 16А, а възнаграждението се включва в дохода, който се попълва в т. 21 от декларацията.

При попълването на Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” и на раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист за посочения период следва да имате предвид:

1. В точка 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” се попълват данни за броя на работните дни през месеца, за които осигурителят е изплатил възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

В т. 3 “Работни дни или работни часове през периода на неработоспосбността, през които лицето е следвало да работи”, от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист се попълва:

- за лицата, работещи на подневно отчитане на работното време - броят на работните дни във временна неработоспособност по болничния лист, през които лицето е следвало да работи и за които лицето има право на парично обезщетение, вкл. дните по § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО;

- за работещите при сумирано отчитане на работното време – броят на работните часове, обхванати от периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи и за които има право на парично обезщетение, вкл. часовете, съответстващи на първия, втория и третия работен ден от периода на временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение, определено по реда на § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

 

Примери за лица, наети на работа при подневно отчитане на работното време

 

Пример 1:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 5 дни от 5 юли 2010 г. до 9 юли 2010 г. вкл. (от понеделник до петък). Осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за първите три работни дни (5 - понеделник, 6 - вторник и 7 - сряда) по болничния лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва общия брой на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност - 5 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 2 дни.

Пример 2:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 3 дни от 7 юли 2010 г. до 9 юли 2010 г. вкл. (от сряда до петък). Осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за целия период, тъй като работните дни в периода на неработоспособността са само три. Независимо от това осигурителят трябва да представи в съответното ТП на НОИ болничния лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 3 работни дни. В точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” в Декларация образец № 1 също се попълват 3 дни.

Пример 3:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 8 юли 2010 г. до 14 юли 2010 г. вкл. (от четвъртък до сряда). Работните дни от периода на неработоспособността са 5. Първите 3 от тях са четвъртък, петък и понеделник (8, 9 и 12.07). За тях осигурителят изплаща възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Осигурителят посочва в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист общия брой на работните дни от периода на неработоспособността – 5. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни (8, 9 и 12.07);

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 2 дни (13 и 14.07).

Пример 4:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 5 юли до 11 юли 2010 г. вкл. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за 14 дни от 12 юли до 25 юли 2010 г. включително. В случая временната неработоспособност е непрекъсната, независимо че е констатирана с два първични болнични листа, и осигурителят дължи възнаграждение на основание § 22 о, т. 1 от ПЗР на КСО само за първите три работни дни от първия болничен лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочва общият брой на работните дни от периода на неработоспособността - 5 работни дни, а на втория болничен лист – 10 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни (5, 6 и 7.07);

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 12 дни.

Пример 5:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни от 8 юли до 9 юли 2010 г. вкл. (четвъртък и петък). На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за друго заболяване, което не е във връзка с предходното за 17 дни от 12 юли 2010 г. до 28 юли 2010 г. вкл. В примера неработоспособността е по повод на различни заболявания и има прекъсване в неработни дни. Осигурителят дължи възнаграждение по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 8 юли и 9 юли 2010 г. по първия болничен лист и за първите три работни дни от втория болничен лист (12, 13 и 14 юли 2010 г.). В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочват 2 работни дни, а на втория болничен лист – 13 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 5 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 10 дни.

Пример 6:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 14 дни за периода от 30.08.2010 г. до 12.09.2010 г. вкл. Първите три работни дни от временната неработоспособност са 30 и 31 август и 1 септември. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва броя на работните дни с право на парично обезщетение, включени в периода на временната неработоспособност – за месец август 2 работни дни и за месец септември - 7 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

за месец август

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 2 дни;

за месец септември

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 1 ден;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 6 дни.

 

Примери за лица, работещи при сумирано работно време

 

Пример 1:

Лице, което работи по график, представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. Осигурителят е установил месечно сумирано отчитане на работното време. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 36 часа. Осигурителят дължи възнаграждение по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 24 часа (3 дни х 8 часа = 24 часа), а за останалите часове, през които лицето е следвало да работи – 12 часа (36 часа – 24 часа = 12 часа) ще бъде изплатено обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 2 дни (12 часа : 8 часа = 1,5 дни, закръглено на 2 дни).

Пример 2:

Лице работи при сумирано отчитане на работното време в рамките на три месеца. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. Представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 36 часа.

За месец юли 2010 г. данните за осигуреното лице се подават, като в т. 12 “Вид осигурен” в Декларация образец № 1 се попълва код 16 “За лица, работещи на сумирано отчитане на работното време за повече от един месец”. Точки от 16.1 до 16.8 от декларацията не се попълват.

След изтичане на периода на сумирането осигурителят подава коригиращи декларации за всички месеци от него. Коригиращата декларация за месец юли се попълва по начина, описан в предходния пример. Коригиращите декларации се подават също с попълнен код 16 в т. 12 “Вид осигурен”.

2. За лицата във временна неработоспособност при попълване на данни в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19” в месечния осигурителен доход се включва възнаграждението, изплатено на основание § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО .

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. По реда, определен в § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, осигурителят изплаща за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност трудово възнаграждение, което е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Във всички случаи доходът, вписан в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски,...”, не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за осигуреното лице, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, доходът, вписан в т. 21 от декларацията, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата за страната, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО.

3. При попълване на данните за нетното възнаграждение се прилагат указания на ГД “ОВКО” с изх. № 91-01-123 от 23 май 2008 г. и изх. № 91-01-117 от 8 април 2010 г.

При изчисляването на нетното възнаграждение за периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. вкл. следва да се има предвид, че възнагражденията, изплатени за първите три работни дни от неработоспособността, са необлагаем доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Нормативното основание за това е новосъздаденият § 10б в преходните и заключителните разпоредби на закона, съгласно който: “В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.“

ІІ. В „Държавен вестник”, бр. 58 от 30 юли 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

1. В преходните разпоредби на КТ § 3б, ал. 1 се изменя така:

“От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

В тази връзка в ПЗР на КСО е създаден параграф § 22п, който влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” (30 юли 2010 г.). Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба“ до 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на работниците и служителите, за които е въведено непълно работно време по реда на § 3б, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, се зачита изцяло, независимо от продължителността на работното време.

За да бъде зачетен изцяло осигурителен стаж по реда на тази разпоредба, лицата трябва да отговарят едновременно на следните условия:

- да работят при непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б от преходните разпоредби на Кодекса на труда;

- работодателят да ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

По този ред се извършва зачитането на осигурителен стаж за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.

При въведено непълно работно време по реда на § 3б, ал. 1 попълването на данни в точка 16 “Дни в осигуряване – общо” се извършва по общия ред. В този случай в позиции 2 и 3 се попълва броят на дните в осигуряване, в позиция 4 - законоустановеното работно време за длъжността, в позиция 5 - работното време, уговорено в трудовия договор на лицето. Когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва средночасовото работно време на ден.

Следва да имате предвид, че за лицата, на които осигурителен стаж се зачита по реда на § 22п, ал. 1 от ПЗР на КСО, не е създаден специален код за “Вид осигурен”, който да се вписва при подаването на данните с Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”. Те се подават с вписан вид осигурен в зависимост от основанието, на което се осигуряват лицата по КСО.

2. В преходните разпоредби на КТ е създаден § 3д със следното съдържание: “До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1и § 3б, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".” Този отпуск се зачита за трудов стаж (ал. 2 на § 3д от ПЗР на КТ).

Отпускът по § 3д от ПР на КТ се ползва независимо и отделно от отпуска по чл. 160 от КТ.

Във връзка с § 3д, ал. 1 и ал. 2 от ПР на КТ в ПЗР на КСО е създаден параграф § 22п, ал. 2, който влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” (30 юли 2010 г.).

Съгласно тази разпоредба до 31 декември 2010 г. за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което е ползван неплатен отпуск по § 3д, ал. 1 от ПР на Кодекса на труда.

За да бъде зачетен осигурителен стаж по този ред, лицата трябва да отговарят едновременно на следните условия:

- преди излизане в неплатен отпуск да са работили при непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б от преходните разпоредби на Кодекса на труда;

- по време на неплатения отпуск работодателят да е ползвал мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

В Декларация образец № 1 дните в осигуряване при ползване на неплатен отпуск по реда на § 3д, ал. 1 се попълват в т. 16.4 “Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

ІІІ. В „Държавен вестник”, бр. 59 от 31 юли 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения

С § 66 от ЗИД на Закона за лечебните заведения са направени изменения и допълнения в КСО. В чл. 4, ал. 1 е създадена точка 9, която влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” (31 юли 2010 г.). Съгласно новата т. 9 на чл. 4, ал. 1 задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при спечелен конкурс се сключва договор за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище или Военномедицинската академия. Страна по договора е и лечебното заведение или регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, когато съгласно учебната програма те провеждат практическо обучение, както и здравното заведение, когато провежда теоретично или практическо обучение.

За придобиване на специалност се обучават лица, мястото на които се финансира от държавата, и такива, които заплащат за обучението си. Месечните възнаграждения на първата група специализанти се финансират от държавата и не може да бъде по-малко от 1,5 минимална работна заплата и по-голямо от 3 минимални работни заплати. Втората група специализанти получават месечни възнаграждения за извършена от тях лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи в размер не по-малък от 1,5 минимални работни заплати за страната. Конкретният размер на възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се отнася и за двете групи медицински специализанти. За периода 01.01.2007 г. - 31 юли 2010 г. медицинските специализанти се осигуряваха по реда, определен за лицата, работещи без трудови правоотношения.

Подробности относно осигуряването на медицинските специализанти и за попълването на Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” за тях ще получите допълнително.

Директор: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 91-01-15 от 11.01.2010 г. - ОТНОСНО: Измененията в Кодекса за социално осигуряване относно правото и размера на паричните обезщетения, направени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в сила от 01.01.2010 г.

  ОТНОСНО: Измененията в Кодекса за социално осигуряване относно правото и размера на паричните обезщетения, направени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в сила от 01.01.2010 г.

Във връзка с измененията в Кодекса за социално осигуряване относно правото и размера на паричните обезщетения, направени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в сила от 01.01.2010 г., да се има предвид следното:

1. С допълнението в чл. 10 се регламентира, че осигуряването се счита за възникнало от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. От направеното допълнение следва, че право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство в деня преди настъпването на риска и в деня на настъпването на риска (с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2 от КСО).

2. С допълнението в чл. 40, ал. 3 се уточнява, че декларираната от лицата банкова сметка за изплащане на паричните обезщетения и помощи трябва да е “лична”.

3. Тъй като в КСО не са регламентирани срокове, в които работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения и самоосигуряващите се лица следва да представят в съответното териториално поделение на НОИ болничните листове и останалите документи за изплащане на парични обезщетения, в тази връзка са създадени нови разпоредби - на чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б. С тези разпоредби се въвежда срок от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ този, през който е положен трудът, в който работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения следва да представят в съответното ТП на НОИ болничните листове и останалите документи за изплащане на парични обезщетения. От самоосигуряващите се лица необходимите документи се представят не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Във връзка с разпоредбите на чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б в чл. 349 е създадено изрично и самостоятелно основание – новата ал. 3 за налагане на административнонаказателна отговорност на осигурителите за непредставяне в срок в съответното ТП на НОИ на необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представяне на такива документи с невярно попълнени данни. Наказанието е имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Новата ал. 3 на чл. 349 се прилага от 1 януари 2010 г. спрямо осигурителите, непредставили в срок в съответното ТП на НОИ необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения, независимо от това, че възнагражденията или положения от лицата труд могат да се отнасят за периоди преди тази дата.

4. Създава се нова ал. 3 на чл. 46, съгласно която “паричното обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи”. Във връзка с новата разпоредба следва да имате предвид, че:

- лицата, които упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или за бременност и раждане, нямат право на парично обезщетение за тези периоди;

- когато лице, осигурено за общо заболяване и майчинство по две или повече правоотношения или основания за осигуряване към деня на настъпване на риска, представи заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 от КСО до 15 календарни дни и за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, приложение № 2, № 13 и № 14 за всяко от тях и не упражнява трудова дейност по нито едно от тях, има право на парично обезщетение поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията;

- когато лице, осигурено за общо заболяване и майчинство по две или повече правоотношения или основания за осигуряване към деня на настъпване на риска, представи заявление - декларация, приложение № 2, № 13 и № 14 по някое (някои) от тях, а по друго (други) упражнява трудова дейност, има право на парично обезщетение в съответната част само по правоотношението (правоотношенията), по което (които) ползва отпуск;

- когато лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение по заявление – декларация, приложение № 2, № 13 и № 14 в пълен размер по това правоотношение (основание), в случай че започне работа и по друго правоотношение (основание) и не ползва отпуск по него.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО се прилага за парични обезщетения, отнасящи се за периоди след 1 януари 2010 г.

5. С изменения и допълнения в чл. 114 от КСО за възстановяване на неоснователно получени суми се регламентират следните важни разпоредби:

- добросъвестно получените от лицата суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица освен в случаите на чл. 42, ал. 2, чл. 54е от КСО и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Възстановяването на сумите се извършва без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение;

- за възстановяване както на добросъвестно получените, така и на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. То подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му;

- както добросъвестно получените, така и недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания могат да бъдат прихванати от вземанията на лицата от ДОО с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението;

- спрямо случаите, при които дължимите суми не са погасени доброволно и не могат да бъдат събрани чрез прихващане, се прилага принудително изпълнение по реда на ДОПК.

6. С цел засилване на последващия контрол от страна на контролните органи на НОИ е направено изменение и в чл. 349, ал. 1, съгласно което е увеличена глобата, която се налага за нарушения на разпоредбите на част първа от КСО или на нормативните актове по прилагането им или за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, от 50 до 1000 лв., каквато беше глобата до края на 2009 г. - в глоба от 100 до 2000 лв.

С изменение на чл. 355 на КСО е разширен кръгът на нарушенията, при които се наказва с глоба и са увеличени размерите на глобите за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителните осигурителни вноски. Въведено е основание за налагане на имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица.

7. В § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на КСО, където е дадено определението за “нетно възнаграждение”, във връзка с въвеждането на задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения се допълва, че когато възнагражденията не са начислени, до начисляването им при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.

8. Във връзка с допълнението на чл. 10 и въвеждането на новата група осигурени лица по чл. 4а, ал. 1 – “морските лица”, в § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО е дадено ново определение за “осигурено лице” с оглед придобиване на право на осигурителни плащания, а именно: “Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 , продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.”

Следва да имате предвид, че с допълнение в чл. 48, ал. 1 от КСО се дава право на парично обезщетение при трудоустрояване и на осигурените жени в напреднал етап на лечение „инвитро”. Допълнението е направено със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в ДВ, брой 103 от 29.12.2009 г., и влиза в сила от деня на обнародването. В § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е дадено определение за “работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро”. Това са “работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни”.

Във връзка със създадените нови разпоредби - чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б, и направеното допълнение в § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на КСО, в сила от 1 януари 2010 г., са изменени и допълнени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и на чл. 17 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) - ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г. Обръщаме ви внимание, че в приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО в декларативната част е включено ново обстоятелство – т. 12, което се отнася за случаите, в които баща, баба или дядо ползват отпуск за отглеждане на малко дете.

Директор: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 91-01-161 от 19.05.2010 г. - ОТНОСНО: Промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи определението за “осигурено лице” във връзка с правото за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

  ОТНОСНО: Промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи определението за “осигурено лице” във връзка с правото за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

На основание изменението на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

1. Съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО “осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица през времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Видно от посочената разпоредба е, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:

- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;

- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено, но неизплатено или неначислено), без възнаграждението по чл. 40, ал. 4 от КСО.

По аргумент на противното не се считат за осигурени лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, за които денят на встъпване в длъжност по трудово, служебно или друго правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност. Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или аналогичен на него отпуск, предвиден по реда на Закона за държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария и др. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

Лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени. Те имат право на парично обезщетение, ако представят болничен лист през този период, при условие че първия ден от неработоспособността не съвпада с първия ден на встъпването в длъжност.

Пример 1:

Лице, с което е сключен трудов договор, трябва да постъпи на работа на 11 януари 2010 г. Лицето представя болничен лист с начална дата на неработоспособността също 11 януари. В случая осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква, лицето не се счита за осигурено и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност до възстановяването на работоспособността.

Пример 2:

Лице, с което е сключен трудов договор, трябва да постъпи на работа на 11 януари 2010 г. От същия ден - 11 януари, работодателят е разрешил неплатен отпуск, поискан от лицето на основание чл. 160 от КТ, и денят не е отработен. И в този пример осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква, лицето не се счита за осигурено и няма право на парично обезщетение до възстановяването на работоспособността.

В посочените случаи лицата нямат право и на парични обезщетения за трудоустрояване, бременност и раждане; отглеждане на малко дете и на парични помощи за профилактика и рехабилитация.

Поради това, че лицата не се считат за осигурени, за посочените в примерите периоди не се подават данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.

2. За лицата, за които осигуряването е възникнало по смисъла на чл. 10 от КСО, то продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5.

Периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 са тези, които се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Това е времето:

- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

- на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

- на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

- през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

На основание посоченото лицата се считат за осигурени с оглед получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Те имат право на парично обезщетение през този период, както и в случаите, в които неработоспособността започва непосредствено след изтичането на периода или в първия работен ден след него.

Пример 3:

Служител има разрешен неплатен отпуск за периода от 10 март до 31 март 2010 г. Този период се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. За това време лицето се счита за осигурено на основание § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Служителят представя болничен лист с начална дата на неработоспособността 15 март. Тъй като осигуряването на лицето не е прекъснато, то има право на обезщетение за временна неработоспособност, ако отговаря и на другите необходими условия по КСО.

В този пример лицето трябва да се третира като осигурено с оглед правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и ако представи болничен лист с начална дата непосредствено след изтичането на неплатения отпуск – в примера 1 април, дори и ако 31 март е 30-ият работен ден на отпуска, през който лицето е осигурено.

3. Самоосигуряващите се лица, включително и морските лица, се считат за осигурени лица през времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Поради това самоосигуряващите се, избрали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство, и морските лица не се считат за осигурени с оглед отпускане на парични обезщетения в случаите, в които денят, от който е следвало да се внесе осигурителна вноска за фонд “Общо заболяване и майчинство”, съвпада с първия ден от неработоспособността, посочена в издаден от органите на медицинската експертиза болничен лист.

Пример 4:

Самоосигуряващо се лице е декларирало начало на лична трудова дейност, считано от 1 февруари 2010 г., и избира да се осигурява за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”. Лицето представя болничен лист с начална дата на неработоспособността също 1 февруари. В случая осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква, лицето не се счита за осигурено и няма право на парично обезщетение.

Пример 5:

Самоосигуряващо се лице променя вида на осигуряването си от осигуряване за фонд “Пенсии” в осигуряване едновременно за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”, считано от 1 януари 2010 г. Лицето представя болничен лист с начална дата на неработоспособността също 1 януари. Аналогично на посоченото в предходния пример, лицето не се счита за осигурено за общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение.

Поради това че лицата не се считат за осигурени, за посочените в примерите периоди не се подават данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 91-01-194 от 14.07.2010 г. - ОТНОСНО: Изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изплащане на паричните обезщетения за болест и майчинство от държавното обществено осигуряване

  ОТНОСНО: Изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изплащане на паричните обезщетения за болест и майчинство от държавното обществено осигуряване

В „Държавен вестник”, бр. 49 от 29 юни 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 01.07.2010 г.

1. Съгласно изменението в чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО думите ,,програмата “В подкрепа на майчинството” се заменят с “програми за подкрепа на майчинството”.

Направените промени имат за цел да обхванат всички програми за подпомагане на родителите за връщането им на работа и предотвратяване получаването на парични обезщетения от средствата на ДОО по чл. 53 и чл. 54 от КСО от лицата, включили се в някои от програмите по същото време.

Програмата “Отново на работа” е аналогична на програмата “В подкрепа на майчинството” и предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове парично обезщетение по чл. 53 и чл. 54 и за периоди преди 1 юли 2010 г. не следва да се изплаща, когато детето се отглежда по тази програма.

2. Във връзка с изменението на чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО е изменено изречение второ на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както следва: “Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица.”

3. В преходните и заключителни разпоредби се създава § 22о с временно действие за периода до 31 декември 2010 г., съгласно който:

- осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, като е без значение дали първият, вторият и третият работен ден са разположени в рамките на един или два месеца;

Разпоредбата се прилага за временна  неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г. и преди 1 януари 2011 г. За временна неработоспособност с начало преди 30 юни 2010 г. осигурителят изплаща на лицето среднодневното брутно възнаграждение за първия работен ден от отпуска по болест.

Както и досега осигурителите ще продължават да вписват в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист броя на работните дни/работните часове, включени в периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи - дните с право на парично обезщетение, и първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, за които се изплаща възнаграждение от работодателя, или работните часове, съответстващи на тези три работни дни. Когато лицата работят при сумирано изчисляване на работното време или на смени по часов график, часовете, за които осигурителят изплаща възнаграждение, са часовете за първите три работни дни съобразно дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор (позиция 5 на т. 16 от Декларация образец № 1).

Пример:

Лице представя на осигурителя болничен лист за временна неработоспособност за период от 03.07.2010 г. до 09.07.2010 г. вкл. Тъй като първите два дни от временната неработоспособност са почивни, осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за следващите три работни дни (5, 6 и 7) по болничния лист, като посочи работните дни, за които лицето има право на парично обезщетение, и дните, за които ще получи възнаграждение от осигурителя, в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващият се” на болничния лист. В случая се вписват 5 работни дни.

- паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, за срок не повече от 30 календарни дни;

Тази разпоредба се прилага за временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г. и ако е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването.

Следва да имате предвид, че едномесечният срок от прекратяване на договора или осигуряването се брои съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Пример:

Правоотношението на лицето е прекратено считано от 22.06.2010 г. То представя на осигурителя болничен лист с начало на временната неработоспособност от 19.07.2010 г. В случая лицето ще има право на парично обезщетение за не повече от 30 календарни дни, тъй като временната неработоспособност е настъпила след 30.06.2010 г. и е до един месец от прекратяване на трудовия договор. В примера едномесечният срок от прекратяване на правоотношението изтича на 22.07.2010 г. включително.

- паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 от КСО се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите ,с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Разпоредбата се прилага в случаите, в които правоотношението на лицето е прекратено след 30 юни 2010 г. и временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения.

Пример:

Лице е представило на осигурителя болничен лист с начало на временната неработоспособност от 28.06.2010 г. Правоотношението му е прекратено считано от 05.07.2010 г. В посочения случай парично обезщетение ще се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношението, тъй като договорът на лицето е прекратен след 30.06.2010 г.

Директор: (п)

(не се чете)