№ 94 ИИ/178 от 27.04.2009 г. - ОТНОСНО: Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изпла
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
№ 94 ИИ/178 от 27.04.2009 г. - ОТНОСНО: Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни.
ОТНОСНО: Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование
В запитването се посочва, че лицето получава инвалидна пенсия и до октомври 2008 г. е работило по трудов договор, който е превратен от работодателя по чл. 71 от Кодекса на труда (преди изтичане на срока за изпитване). През ноември същата година, т.е. след прекратяване на трудовия договор, то се е разболяло, за което са му били издадени болнични листове, като е било отказано изплащането на парично обезщетение.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца след прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
Цитираната разпоредба изрично установява случаите, в които паричното обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща. Тъй като паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия (независимо от вида на пенсията), то правилно на лицето е отказано изплащане по представените болнични листове.
Правото на парично обезщетение за безработица се поражда при условията и по реда на КСО. Необходимо условие е подаването на заявление до териториалното поделение на НОИ, като ако такова е подадено в 3-месечен срок от датата на прекратяване на осигуряването, то обезщетението се изплаща от същата дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща за периода по чл. 54в КСО, намален със закъснението. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО.
От цитираната разпоредба е видно, че ако лицето отговаря на всички условия за придобиване право на парично обезщетение при безработица, то получаването на пенсия за инвалидност поради трудова злополука не е пречка за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Преценката дали едно лице отговаря на условията за придобиване право на парично обезщетение за безработица, както и определянето на неговия размер и срок за изплащане, се извършва от териториалното поделение на НОИ, което издава разпореждането за отпускане на обезщетението или отказ. Разпореждането подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.
Съгласно чл. 102 КСО лицата, на които е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва след подаване на необходимите документи в съответното ТП на НОИ, за което се издава разпореждане.
Според чл. 79, ал. 2, т. 3 КСО размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто не може да бъде по-малък от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Със ЗБДОО за 2009 г. се определя минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст — 124,84 лв. за периода от 1 януари до 30 юни.
Съгласно чл. 315 от Кодекса на труда работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла. Частта от общия брой на работниците и служителите по отрасли се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания, съгласно която от общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания. Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.
Съгласно чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер не по-малък от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като само в този случай се дължи обезщетението по чл. 331 КТ.
От горното следва, че обезщетение по чл. 331 КТ не се дължи, когато трудовият договор е прекратен на друго правно основание. Това означава, че ако трудовият договор е прекратен от работодателя по чл. 71 КТ (до изтичане на срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя), то работникът или служителят няма право на обезщетение съгласно чл. 331 КТ.
Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която при установяване на нарушения от страна на работодателите налага предвидените в Кодекса на труда санкции. Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв. За повторно нарушение наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв. (чл. 414, ал. 1 и 2 КТ).
Контролните органи на инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работна сила се предоставя без наличието на писмен трудов договор (чл. 405а КТ).
Министър: (п)
(не се чете)