№ 96-00-277 от 21.07.2010 г. - ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на пенсионер, който упражнява трудова дейност на две различни основания - като ЕТ и като управител на ЕООД

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на пенсионер, който упражнява трудова дейност на две различни основания - като ЕТ и като управител на ЕООД

В отговор на ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” - Пловдив, ви уведомяваме за следното:

Вие сте сте едноличен търговец (ЕТ) и същевременно едноличен собственик и управител на търговско дружество (ЕООД). И двете фирми развиват стопанска дейност. Интересувате се за следното:

След пенсионирането ви за осигурителен стаж и възраст, при условие че отново бъдете вписан за управител на дружеството и няма да сключите договор за възлагане на управлението на същото, ще трябва ли да се осигурявате социално и здравно?

Като пенсионер ще бъдете ли длъжен да се осигурявате и като ЕТ?

Следва ли да внасяте осигурителни вноски от момента на подаване на декларация в НАП за прекратяване на дейността като ЕТ, съответно от вписването в Търговския регистър на решението за освобождаването ви като управител на ЕООД, до момента на получаване на разпореждането за отпускане на пенсията?

Какво става с внесените осигурителни вноски за този период, ще има ли последствия, ако не се внасят такива?

Във връзка с гореизложеното изразяваме следното становище по поставените въпроси:

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм., ДВ, бр. 2 от 2010 г.).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества (ЕООД и ООД) следва да се има предвид регламентът на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО - изм., ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).

Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, внасят осигурителни вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по ред, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО:

- доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;

- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

- доходи за работа без трудово правоотношение.

Собствениците и съдружниците в ЕООД/ООД, които са вписани като управители на дружеството, но нямат определено възнаграждение за положен личен труд в това им качеството въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, прилагат реда по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. внасят осигурителни вноски като самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, в т.ч. еднолични търговци и собственици или съдружници в търговски дружества, се осигуряват по свое желание. Изпълнителите по договори за управление и контрол (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО), които получават пенсия, не могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО и да се осигуряват по свой избор, тъй като нормата визира лицата по ал. 3, а не тези по ал. 1 на чл. 4 от КСО.

Поради липсата на аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО разпоредба в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно и когато са пенсионери. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО те внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а за пенсиите за осигурителен стаж и възраст - от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

От изложеното е видно, че прекратяването на осигуряването е материалноправна предпоставка за упражняване на придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, за да бъде отпусната пенсия, е необходимо да бъде прекратено осигуряването на лицето. Според възприетата практика от съдилищата в Република България такова прекратяване е налице, когато лицето не работи и не се счита за осигурено на нито едно от основанията по чл. 4 КСО (след 01.01.2010 г. и по чл. 4а, ал. 1 от КСО) поне един работен ден.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. За да упражнят придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО трябва да са изпълнили условието за прекратяване на осигуряването, изведено в чл. 94, ал. 1 от КСО. Тъй като в съответствие с възприетия от законодателя принцип за задължителност на общественото осигуряване осигуряването е задължително при упражняване на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, за да има прекратяване на осигуряването, е необходимо да бъде прекратена и съответната трудова дейност от лицата.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Изпълнителният директор на НАП е утвърдил образец на декларацията (образец № ОКд-5), в която са предвидени полета за попълване, съобразно обстоятелствата, подлежащи на деклариране, включително поле за лицата, които са пенсионери и са избрали да не се осигуряват социално.

Правото за осигуряване по избор за лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, възниква от датата на придобиване качеството „пенсионер”, т.е. от датата на отпускане на пенсията, но от това право те могат да се възползват едва след като то бъде обективирано в надлежен документ по законоустановения ред – разпореждане на съответното длъжностно лице в НОИ. Когато качеството „пенсионер” е придобито след започване/възобновяване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, поради липсата на регламентиран срок то би могло да подаде декларация в компетентната ТД на НАП, с която да заяви, че не желае да се осигурява, във всеки един момент след получаване на разпореждането, с което му се отпуска пенсия.

В тези случаи времето, за което са внесени осигурителни вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до датата на получаване на разпореждането не подлежат на възстановяване поради това, че са внасяни правомерно и на законово основание. Следва да се има предвид, че за неизпълнение на задължение за внасяне на задължителни осигурителни вноски в чл. 355 от КСО и чл. 104 от ЗЗО е предвидена административнонаказателна отговорност за лицата, извършили нарушенията. Налагането на наказание не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно с предвидената в закона лихва. Вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта (чл. 113 от КСО), а тези за здравно осигуряване – със законната лихва за периода.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)