№ 1-52 от 07.04.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчното третиране на сделките на юридическо лице с нестопанска цел по реда на ЗКПО
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 1-52 от 07.04.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчното третиране на сделките на юридическо лице с нестопанска цел по реда на ЗКПО
ОТНОСНО: Данъчното третиране на сделките на юридическо лице с нестопанска цел по реда на ЗКПО
По повод вашето писмено запитване, заведено с вх. № 1-52 от 07.04.2010 г., Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Бургас, ви уведомява за следното:
Фактическа обстановка: Сдружение с нестопанска цел е спечелило проект по Програма “Младежта в действие”, финансиран от Европейската комисия, администрирана в България, който приключва в края на месец февруари 2010 г.
В запитването сте поставили следните въпроси:
1. Следва ли да се води счетоводство, при положение че проектът се отчита към Европейската комисия?
2. Трябва ли да се подава годишна данъчна декларация?
3. Трябва ли да обявяваме гражданския договор на наето лице, за което сме внесли дължимия данък ?
Отговор:
По първия въпрос:
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) юридическите лица, които не са търговци, се определят като предприятия за целите на същия закон и същите следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство.
В Счетоводен стандарт 9 Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност са определени изискванията за съставяне и представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност.
Според т. 3.2 от СС 9 предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти. Счетоводното третиране на правителствените дарения и помощи е регламентирано в СС/МСС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. И в двата стандарта се разглеждат общите правила, които трябва да се прилагат при отчитане и оповестяване на правителствените дарения, както и при оповестяване на други форми на правителствена помощ. Тези правила се прилагат от всички предприятия, които получават правителствени дарения и/или правителствена помощ.
По втория въпрос:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица, е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид горното, юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 на същата разпоредба. В резултат на това, за да се определи една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Изложеното по-горе е приложимо и по отношение на приходите от сделки по програми, финансирани от ЕО, в случай че цената е определена при пазарни условия за реализиране на печалба. Юридическите лица с нестопанска цел са длъжни да формират данъчен финансов резултат при извършване на стопанската дейност и да начислят корпоративен данък при условията на ЗКПО. Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат (§ 1, т. 16 от ДР на ЗКПО), преобразуван по реда на част втора на ЗКПО. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба (положителният данъчен финансов резултат). От 2007 г. данъчната ставка за определяне на корпоративния данък е 10 на сто.
Следователно, ако юридическото лице с нестопанска цел не е извършвало стопанска дейност през 2009 г., получаването на приходи от нестопанската му дейност не поражда задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Освен горното обаче следва да се има предвид, че на основание чл. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
В допълнение следва да се посочи, че местните юридически лица, които не са търговци, подават годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в случаите, в които дължат данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от същия закон, включително и когато не извършват стопанска дейност. На основание чл. 207, ал. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица за данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 от закона са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Съгласно цитираната правна норма с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и:
а) разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд;
б) разходите за ваучери за храна.
За целите на ЗКПО съгласно § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Във връзка с горното, ако сдружението през 2009 г. е отчело социални разходи, предоставени в натура, за които дължи данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО, същото следва да подаде годишна данъчна декларация, дори и да не е извършвало стопанска дейност през същия период.
По третия въпрос:
Поради посочената общо фактическа обстановка, без да са уточнени конкретно видът на правоотношенията, извършената услуга и наетото лице, ви отговаряме по принцип:
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия данък се изчислява, като тази разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто - чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ. В чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ е визирано, че когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му, като сроковете за внасяне на данъците, удържани от платеца на дохода, са регламентирани в чл. 65, ал. 10 от ЗДДФЛ. Алинея 4 не се прилага единствено ако лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
С цел удостоверяването на удържания данък предприятието, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода - чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, имат задължението да изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година - чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. В справката не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения и от задължително социално осигуряване, както и доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ справката се предоставя в срок до 30 април на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. Ако предприятието е изплатило през данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.
Съответно физическите лица имат задължение да декларират придобитите през 2009 г. доходи от извънтрудови правоотношения. Тези доходи подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава до 30 април 2010 г.
Директор на Дирекция „ОУИ” - Бургас: (п)
(не се чете)