РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 91-01-15 от 11.01.2010 г. - ОТНОСНО: Измененията в Кодекса за социално осигуряване относно правото и размера на паричните обезщетения, направени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в сила от 01.01.2010 г.

  ОТНОСНО: Измененията в Кодекса за социално осигуряване относно правото и размера на паричните обезщетения, направени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в сила от 01.01.2010 г.

Във връзка с измененията в Кодекса за социално осигуряване относно правото и размера на паричните обезщетения, направени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. (ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г.), в сила от 01.01.2010 г., да се има предвид следното:

1. С допълнението в чл. 10 се регламентира, че осигуряването се счита за възникнало от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. От направеното допълнение следва, че право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство в деня преди настъпването на риска и в деня на настъпването на риска (с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2 от КСО).

2. С допълнението в чл. 40, ал. 3 се уточнява, че декларираната от лицата банкова сметка за изплащане на паричните обезщетения и помощи трябва да е “лична”.

3. Тъй като в КСО не са регламентирани срокове, в които работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения и самоосигуряващите се лица следва да представят в съответното териториално поделение на НОИ болничните листове и останалите документи за изплащане на парични обезщетения, в тази връзка са създадени нови разпоредби - на чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б. С тези разпоредби се въвежда срок от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ този, през който е положен трудът, в който работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения следва да представят в съответното ТП на НОИ болничните листове и останалите документи за изплащане на парични обезщетения. От самоосигуряващите се лица необходимите документи се представят не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Във връзка с разпоредбите на чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б в чл. 349 е създадено изрично и самостоятелно основание – новата ал. 3 за налагане на административнонаказателна отговорност на осигурителите за непредставяне в срок в съответното ТП на НОИ на необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представяне на такива документи с невярно попълнени данни. Наказанието е имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай. При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената. Новата ал. 3 на чл. 349 се прилага от 1 януари 2010 г. спрямо осигурителите, непредставили в срок в съответното ТП на НОИ необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения, независимо от това, че възнагражденията или положения от лицата труд могат да се отнасят за периоди преди тази дата.

4. Създава се нова ал. 3 на чл. 46, съгласно която “паричното обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи”. Във връзка с новата разпоредба следва да имате предвид, че:

- лицата, които упражняват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са им издадени болнични листове за временна неработоспособност или за бременност и раждане, нямат право на парично обезщетение за тези периоди;

- когато лице, осигурено за общо заболяване и майчинство по две или повече правоотношения или основания за осигуряване към деня на настъпване на риска, представи заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 от КСО до 15 календарни дни и за изплащане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, приложение № 2, № 13 и № 14 за всяко от тях и не упражнява трудова дейност по нито едно от тях, има право на парично обезщетение поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията;

- когато лице, осигурено за общо заболяване и майчинство по две или повече правоотношения или основания за осигуряване към деня на настъпване на риска, представи заявление - декларация, приложение № 2, № 13 и № 14 по някое (някои) от тях, а по друго (други) упражнява трудова дейност, има право на парично обезщетение в съответната част само по правоотношението (правоотношенията), по което (които) ползва отпуск;

- когато лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение по заявление – декларация, приложение № 2, № 13 и № 14 в пълен размер по това правоотношение (основание), в случай че започне работа и по друго правоотношение (основание) и не ползва отпуск по него.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО се прилага за парични обезщетения, отнасящи се за периоди след 1 януари 2010 г.

5. С изменения и допълнения в чл. 114 от КСО за възстановяване на неоснователно получени суми се регламентират следните важни разпоредби:

- добросъвестно получените от лицата суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица освен в случаите на чл. 42, ал. 2, чл. 54е от КСО и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. Възстановяването на сумите се извършва без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение;

- за възстановяване както на добросъвестно получените, така и на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. То подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му;

- както добросъвестно получените, така и недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания могат да бъдат прихванати от вземанията на лицата от ДОО с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението;

- спрямо случаите, при които дължимите суми не са погасени доброволно и не могат да бъдат събрани чрез прихващане, се прилага принудително изпълнение по реда на ДОПК.

6. С цел засилване на последващия контрол от страна на контролните органи на НОИ е направено изменение и в чл. 349, ал. 1, съгласно което е увеличена глобата, която се налага за нарушения на разпоредбите на част първа от КСО или на нормативните актове по прилагането им или за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, от 50 до 1000 лв., каквато беше глобата до края на 2009 г. - в глоба от 100 до 2000 лв.

С изменение на чл. 355 на КСО е разширен кръгът на нарушенията, при които се наказва с глоба и са увеличени размерите на глобите за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителните осигурителни вноски. Въведено е основание за налагане на имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица.

7. В § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на КСО, където е дадено определението за “нетно възнаграждение”, във връзка с въвеждането на задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения се допълва, че когато възнагражденията не са начислени, до начисляването им при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.

8. Във връзка с допълнението на чл. 10 и въвеждането на новата група осигурени лица по чл. 4а, ал. 1 – “морските лица”, в § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО е дадено ново определение за “осигурено лице” с оглед придобиване на право на осигурителни плащания, а именно: “Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 , продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.”

Следва да имате предвид, че с допълнение в чл. 48, ал. 1 от КСО се дава право на парично обезщетение при трудоустрояване и на осигурените жени в напреднал етап на лечение „инвитро”. Допълнението е направено със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в ДВ, брой 103 от 29.12.2009 г., и влиза в сила от деня на обнародването. В § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е дадено определение за “работнички и служителки в напреднал етап на лечение инвитро”. Това са “работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни”.

Във връзка със създадените нови разпоредби - чл. 40а, чл. 48б и чл. 52б, и направеното допълнение в § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на КСО, в сила от 1 януари 2010 г., са изменени и допълнени разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и на чл. 17 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) - ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г. Обръщаме ви внимание, че в приложение № 3 към чл. 5 от НИИПОПДОО в декларативната част е включено ново обстоятелство – т. 12, което се отнася за случаите, в които баща, баба или дядо ползват отпуск за отглеждане на малко дете.

Директор: (п)

(не се чете)