РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 92-284 от 10.05.2010 г. - ОТНОСНО: Когато освободено от работа лице се възползва от възможността за „закупуване" на недостигащ осигурителен стаж, за да му бъде отпусната пенсия, правото на пенсия възниква от датата на утвърждаване на плана за разсроченото плащане на осигурителните вноски

  ОТНОСНО: Когато освободено от работа лице се възползва от възможността за „закупуване" на недостигащ осигурителен стаж, за да му бъде отпусната пенсия, правото на пенсия възниква от датата на утвърждаване на плана за разсроченото плащане на осигурителните вноски. В този случай към датата на прекратяване на трудовото правоотношение лицето не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не отговаря на изискването за изплащане на обезщетението при пенсиониране

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение, независимо от основанието за прекратяването. Размерът му за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

От изложеното следва, че работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, когато независимо от основанието за прекратяване на трудовия му договор той отговаря на условието към момента на прекратяването да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя, който е прекратил трудовия договор, се преценява към датата на прекратяването.

От запитването и от посочените данни е видно, че трудовият договор на лицето е прекратен по чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.04.2010 г. Към датата на прекратяване на трудовия договор служителката има навършена възраст - 60 г., 5 м., 12 дни и притежава 30 г., 10 м., 24 дни осигурителен стаж, т.е. сборът от възрастта и осигурителния стаж е по-малък от 94 точки, които се изискват за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В запитването се посочва, че лицето ще се ползва от възможността за „закупуване" на недостигащ осигурителен стаж съгласно § 9, ал. 3 ПЗРКСО чрез ежемесечни удръжки от отпуската пенсия, които се определят в план за разсрочено плащане съгласно § 9, ал. 4, т. 2. В разпоредбата на § 9, ал. 5 изрично е предвидено, че при придобиване на осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане.

С оглед на гореизложеното, след като правото на пенсия в конкретния случай възниква от датата на утвърждаване на плана за разсроченото плащане на осигурителните вноски, то към датата на прекратяване на трудовото правоотношение лицето не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да отговаря на изискването за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

 

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94АА-129 от 14.07.2010 г. - ОТНОСНО: Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането

  ОТНОСНО: Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането

Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 от Кодекса на труда предвижда, че когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.

Съгласно чл. 50, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Поради това лицето няма право да ползва и 10-те дни по предходния болничен лист, но в случай че работоспособността му не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на работоспособността му.

 

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94СС-147 от 12.04.2010 г. - ОТНОСНО: Обезщетението при пенсиониране се дължи от работодателя, когато прекратяването на трудовия договор е настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

  ОТНОСНО: Обезщетението при пенсиониране се дължи от работодателя, когато прекратяването на трудовия договор е настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване той има право на обезщетение. Размерът му за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.

Служителят посочва, че има придобит 8 години и 3 месеца трудов стаж в банка през периода 01.01.1995 до 01.04.2003 г. В момента работи по граждански договор, сключен със същата банка, и му предстои пенсиониране. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодател при прекратяване на трудов договор, когато прекратяването е настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това служителят няма да има право на това обезщетение, тъй като не отговаря на изискванията за изплащането му, регламентирани в чл. 222, ал. 3 КТ. Обстоятелството, че той има трудов стаж, придобит през посочения период, и че към момента на пенсионирането работи по граждански договор с бившия си работодател, няма правно значение.

 

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94ГГ-6 от 17.01.2010 г. - ОТНОСНО: В случай че към момента на последващото прекратяване на трудовия договор работникът или служителят има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовия си стаж е работил при „същия работодател", считаме, че ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати

  ОТНОСНО: В случай че към момента на последващото прекратяване на трудовия договор работникът или служителят има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовия си стаж е работил при „същия работодател", считаме, че ще има право на обезщетение от 6 брутни A

От запитването е видно, че трудовият договор със служителя, който има 40 години трудов стаж при един и същ работодател, е прекратен на 23.05.2009 г. Видно е също така, че от юли 2009 г. същият е регистриран в бюрото по труда за получаване на парични обезщетения за безработица, като на 18.02.2010 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при „същия работодател".

„Работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Бюрото по труда, където лицето е било регистрирано като безработно, не е „работодател" по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако отговаря на посочените по-горе изисквания на разпоредбата. Това време не се зачита за трудов стаж по КТ. Няма законова пречка с лицето да се сключи нов трудов договор с работодателя, с когото трудовият договор е прекратен на 23.05.2009 г.

В случай че към момента на последващото прекратяване на трудовия договор служителят има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовия си стаж е работил при „същия работодател", той ще има право на обезщетение от брутни заплати.

Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94КК-172 от 14.01.2010 г. - ОТНОСНО: Времето, през което лицето работи по Програмата „Старт в кариерата", се признава за трудов стаж

  ОТНОСНО: Времето, през което лицето работи по Програмата „Старт в кариерата", се признава за трудов стаж

В раздел V, т. 4 от Програмата „Старт в кариерата" е предвидено, че една от задачите на програмата е наемане по трудово правоотношение на всички безработни, включени в програмата.

В чл. 351 КТ е предвидено, че трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. С оглед цитираната разпоредба времето, през което лицето работи по посочената по-горе програма, се признава за трудов стаж.

 

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94НН-183 от 07.01.2010 г. - ОТНОСНО: Когато лицето работи по националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост" и към момента на прекратяване на трудовия му договор е имало придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, би следвало да се приеме, че има право на обезщетение от 2 брутни заплати

  ОТНОСНО: Когато лицето работи по националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост" и към момента на прекратяване на трудовия му договор е имало придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, би следвало да се приеме, че има право на обезщетение от 2 брутни заплати

От запитването е видно, че няколко години лицето е работило по програма „Временна заетост", но не става ясно по коя точно програма е работило. Поради това ще отговаряме за правото му на обезщетение по национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост".

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на две брутни заплати е към момента на прекратяване на трудовия договор лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В раздел IX - „Финансиране", от ,ационалната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост" е предвидено, че работодателите осигуряват средства за всички задължителни плащания по Кодекса на труда, които не се поемат от републиканския бюджет, и осигурителните вноски върху тях.

В случай че към момента на прекратяване на трудовия договор лицето е имало придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, би следвало да се приеме, че има право на обезщетение от 2 брутни заплати.

Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В случай че не предяви това свое право навреме, лицето не разполага с други средства за защита.

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 94КК-250 от 07.01.2010 г. - ОТНОСНО: Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. В трудовия договор задължително се посочва продължителността на работния ден или седмица

  ОТНОСНО: Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. В трудовия договор задължително се посочва продължителността на работния ден или седмица

Установените в чл. 142 от Кодекса на труда (КТ) форми на отчитане на работното време са две: подневно - в работни дни (ал. 1), и сумирано изчисляване на работното време (ал. 2).

Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ).

Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.

При установено по реда на чл. 142, ал. 2 КТ сумирано изчисляване на работното време работодателят отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. Нормата работно време се определя, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната продължителност на работното време, установена за работното място. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд. Превръщането на нощните часове в дневни се извършва съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). При нормална дневна продължителност на работното време 8 часа и нормална нощна продължителност 7 часа коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е 8/7, или 1,143. Спрямо нощните часове се прилага и чл. 8 НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби (чл. 8 и чл. 9, ал. 2) се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ (с увеличение не по-малко от 50 на сто) в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно

за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно през отделен месец продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода нормата работно време да не се превишава. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ не се прилага.

Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време и се определя периодът на отчитане. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ в трудовия договор задължително са посочва продължителността на работния ден или седмица. Начинът на отчитане на работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор. Когато в трудовия договор на работника или служителя е посочено „пълен работен ден", това означава, че уговорената продължителност на работния ден е 8 часа, но това само по себе си не означава, че формата на отчитане на работното време задължително е подневна. Няма пречка при сключване на трудов договор работодателят да е прилагал подневното отчитане, а впоследствие да въведе сумирано изчисляване на работното време на основание чл. 142, ал. 2 КТ.

Ако работникът/служителят счита, че при въвеждане на сумираното изчисляване на работното време (работа по график) работодателят не спазва изискванията на Кодекса на труда, той има право да сигнализира Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство. Контролните органи имат право да извършват проверки на място и съобразно конкретно установените обстоятелства да преценяват дали работодателят нарушава разпоредбите на трудовото законодателство.

Министър: (п)

(не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 08-83 от 26.02.2010 г. - ОТНОСНО: В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск

  ОТНОСНО: В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск

Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.

От запитването и от приложения към него Правилник за организация на работата, възнагражденията и отпуските е видно, че за принос при изпълнение на задълженията си работниците и служителите имат право на награди. Размерът на наградата зависи от реализираната икономия по параграфа за трудови възнаграждения от одобрения за съответната година бюджет на предприятието.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от наредбата визира допълнителни възнаграждения (периодични или годишни), които са изплатени след ползването на платения отпуск. В случая се имат предвид именно възнаграждения, изплатени допълнително, които в практиката се оформят като „награди' или „премии'.

С оглед на гореизложеното правилното прилагате на чл. 17, ал. 2 от наредбата означава, че след като работодателят на основание посочения по-горе правилник изплаща награди след ползването на платен отпуск, то той следва да извършва и преизчисляване на изплатените възнаграждения за платен отпуск.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от наредбата за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Предвид цитираната разпоредба, с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време.

Предвид на гореизложеното, допълнителните трудови възнаграждения (награди/премии), които работодателите изплащат на основание колективен трудов договор и/или вътрешни правила за работната заплата, могат да се приемат за такива с постоянен характер, което следва да е определено и в самия колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

 

    Министър: (п)

    (не се чете)

 
 

 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 96-00-18 от 12.01.2010 г. - ОТНОСНО: Доставка на услуги и прилагане на измененията на ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

  ОТНОСНО: Доставка на услуги и прилагане на измененията на ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

Във връзка с ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”- Пловдив, с вх. № 96-00-18 от 12.01.2010 г. е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството извършва услуги по проектиране на части от метални конструкции – метални решетъчни скари. Всяка поръчка (проект) е свързана с определен недвижим имот, който е посочен в поръчката. Получател на услугите е немска фирма, регистрирана по ДДС в Германия. След проектирането им скарите, които се произвеждат от немската фирма, се доставят до съответния обект, на който се монтират.

Поставени са следните въпроси:

1. Посочените услуги попадат ли в разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение на доставката?

2. Следва ли посочените услуги да се декларират във VIES декларацията?

Предвид посочената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от вас въпроси изразяваме следното становище:

Считано от 01.01.2010 г. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга. По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В същото време в ал. 4 на чл. 21 на закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.

Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.

В случай че извършвате доставки на услуги, свързани с недвижими имоти в Германия, по смисъла на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тези доставки са с място на изпълнение там, където е недвижимият имот, в случая – в Германия.

Относно подаване на VIES декларацията следва да се съобразят разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

По смисъла на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква „б” на ППЗДДС е указано, че VIES декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.

Осъществените от вас доставки на услуги, ако са свързани с недвижими имоти в Германия, не попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и не се посочват във VIES декларацията.

В случай че осъществяваните от вас услуги не са свързани с недвижими имоти в друга държава, за доставките ще са приложими разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и ще е налице задължение за подаване на VIES декларация.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)