РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

№ 91-01-240 от 28.09.2010 г. - ОТНОСНО: Възникнали въпроси по промените в Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 49, 58, и 59

  ОТНОСНО: Възникнали въпроси по промените в Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 49, 58, и 59

І. В „Държавен вестник”, бр. 49 от 29 юни 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г.

Във връзка с изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност за периода 1 юли 2010 г. – 31 декември 2010 г. със Закона за изменение и допълнение на КСО в преходните и заключителни разпоредби на кодекса е създаден § 22о. Съгласно §22о, т. 1 осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

При подаването на данни за лицата във временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г., следва да се има предвид новият § 3в от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно § 3в в Декларация образец № 1 за периода 1 юли – 31 декември 2010 г. работните дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение на основание § 22о от ПЗР на КСО, се попълват в т. 16А, а възнаграждението се включва в дохода, който се попълва в т. 21 от декларацията.

При попълването на Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” и на раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист за посочения период следва да имате предвид:

1. В точка 16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” се попълват данни за броя на работните дни през месеца, за които осигурителят е изплатил възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

В т. 3 “Работни дни или работни часове през периода на неработоспосбността, през които лицето е следвало да работи”, от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист се попълва:

- за лицата, работещи на подневно отчитане на работното време - броят на работните дни във временна неработоспособност по болничния лист, през които лицето е следвало да работи и за които лицето има право на парично обезщетение, вкл. дните по § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО;

- за работещите при сумирано отчитане на работното време – броят на работните часове, обхванати от периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи и за които има право на парично обезщетение, вкл. часовете, съответстващи на първия, втория и третия работен ден от периода на временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение, определено по реда на § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО.

Примери за лица, наети на работа при подневно отчитане на работното време

Пример 1:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 5 дни от 5 юли 2010 г. до 9 юли 2010 г. вкл. (от понеделник до петък). Осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за първите три работни дни (5 - понеделник, 6 - вторник и 7 - сряда) по болничния лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва общия брой на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност - 5 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 2 дни.

Пример 2:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 3 дни от 7 юли 2010 г. до 9 юли 2010 г. вкл. (от сряда до петък). Осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за целия период, тъй като работните дни в периода на неработоспособността са само три. Независимо от това осигурителят трябва да представи в съответното ТП на НОИ болничния лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 3 работни дни. В точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” в Декларация образец № 1 също се попълват 3 дни.

Пример 3:

Служител представя болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 8 юли 2010 г. до 14 юли 2010 г. вкл. (от четвъртък до сряда). Работните дни от периода на неработоспособността са 5. Първите 3 от тях са четвъртък, петък и понеделник (8, 9 и 12.07). За тях осигурителят изплаща възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Осигурителят посочва в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист общия брой на работните дни от периода на неработоспособността – 5. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни (8, 9 и 12.07);

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 2 дни (13 и 14.07).

Пример 4:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 5 юли до 11 юли 2010 г. вкл. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за 14 дни от 12 юли до 25 юли 2010 г. включително. В случая временната неработоспособност е непрекъсната, независимо че е констатирана с два първични болнични листа, и осигурителят дължи възнаграждение на основание § 22 о, т. 1 от ПЗР на КСО само за първите три работни дни от първия болничен лист. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочва общият брой на работните дни от периода на неработоспособността - 5 работни дни, а на втория болничен лист – 10 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни (5, 6 и 7.07);

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 12 дни.

Пример 5:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни от 8 юли до 9 юли 2010 г. вкл. (четвъртък и петък). На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за друго заболяване, което не е във връзка с предходното за 17 дни от 12 юли 2010 г. до 28 юли 2010 г. вкл. В примера неработоспособността е по повод на различни заболявания и има прекъсване в неработни дни. Осигурителят дължи възнаграждение по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 8 юли и 9 юли 2010 г. по първия болничен лист и за първите три работни дни от втория болничен лист (12, 13 и 14 юли 2010 г.). В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на първия болничен лист се посочват 2 работни дни, а на втория болничен лист – 13 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 5 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 10 дни.

Пример 6:

Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 14 дни за периода от 30.08.2010 г. до 12.09.2010 г. вкл. Първите три работни дни от временната неработоспособност са 30 и 31 август и 1 септември. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва броя на работните дни с право на парично обезщетение, включени в периода на временната неработоспособност – за месец август 2 работни дни и за месец септември - 7 работни дни. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

за месец август

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 2 дни;

за месец септември

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” – 1 ден;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 6 дни.

Примери за лица, работещи при сумирано работно време

Пример 1:

Лице, което работи по график, представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. Осигурителят е установил месечно сумирано отчитане на работното време. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 36 часа. Осигурителят дължи възнаграждение по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за 24 часа (3 дни х 8 часа = 24 часа), а за останалите часове, през които лицето е следвало да работи – 12 часа (36 часа – 24 часа = 12 часа) ще бъде изплатено обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване. Данните за дните на неработоспособността в Декларация образец № 1 се попълват така:

- в точка 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО” - 3 дни;

- в точка 16.2 “Дни във временна неработоспособност, с изключение на дните, посочени в т. 16.5, т. 16.6 и т. 16А” - 2 дни (12 часа : 8 часа = 1,5 дни, закръглено на 2 дни).

Пример 2:

Лице работи при сумирано отчитане на работното време в рамките на три месеца. Работното време на лицето, договорено в трудовия договор, е 8 часа. Представя болничен лист за временна неработоспособност за периода от 5 юли до 9 юли 2010 г. вкл., като по график е следвало да отработи понеделник, сряда и петък по 12 часа. В т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист осигурителят вписва 36 часа.

За месец юли 2010 г. данните за осигуреното лице се подават, като в т. 12 “Вид осигурен” в Декларация образец № 1 се попълва код 16 “За лица, работещи на сумирано отчитане на работното време за повече от един месец”. Точки от 16.1 до 16.8 от декларацията не се попълват.

След изтичане на периода на сумирането осигурителят подава коригиращи декларации за всички месеци от него. Коригиращата декларация за месец юли се попълва по начина, описан в предходния пример. Коригиращите декларации се подават също с попълнен код 16 в т. 12 “Вид осигурен”.

2. За лицата във временна неработоспособност при попълване на данни в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19” в месечния осигурителен доход се включва възнаграждението, изплатено на основание § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО .

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. По реда, определен в § 22о, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, осигурителят изплаща за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност трудово възнаграждение, което е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Във всички случаи доходът, вписан в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски,...”, не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за осигуреното лице, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, доходът, вписан в т. 21 от декларацията, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата за страната, изчислен спрямо възнаграждението за отработените дни и дните от неработоспособността, за които работодателят дължи възнаграждение на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО.

3. При попълване на данните за нетното възнаграждение се прилагат указания на ГД “ОВКО” с изх. № 91-01-123 от 23 май 2008 г. и изх. № 91-01-117 от 8 април 2010 г.

При изчисляването на нетното възнаграждение за периода от 1 юли до 31 декември 2010 г. вкл. следва да се има предвид, че възнагражденията, изплатени за първите три работни дни от неработоспособността, са необлагаем доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Нормативното основание за това е новосъздаденият § 10б в преходните и заключителните разпоредби на закона, съгласно който: “В облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения съгласно § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.“

ІІ. В „Държавен вестник”, бр. 58 от 30 юли 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

1. В преходните разпоредби на КТ § 3б, ал. 1 се изменя така:

“От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

В тази връзка в ПЗР на КСО е създаден параграф § 22п, който влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” (30 юли 2010 г.). Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба“ до 31 декември 2010 г. осигурителният стаж на работниците и служителите, за които е въведено непълно работно време по реда на § 3б, ал. 1 от преходните разпоредби на Кодекса на труда, се зачита изцяло, независимо от продължителността на работното време.

За да бъде зачетен изцяло осигурителен стаж по реда на тази разпоредба, лицата трябва да отговарят едновременно на следните условия:

- да работят при непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б от преходните разпоредби на Кодекса на труда;

- работодателят да ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

По този ред се извършва зачитането на осигурителен стаж за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.

При въведено непълно работно време по реда на § 3б, ал. 1 попълването на данни в точка 16 “Дни в осигуряване – общо” се извършва по общия ред. В този случай в позиции 2 и 3 се попълва броят на дните в осигуряване, в позиция 4 - законоустановеното работно време за длъжността, в позиция 5 - работното време, уговорено в трудовия договор на лицето. Когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва средночасовото работно време на ден.

Следва да имате предвид, че за лицата, на които осигурителен стаж се зачита по реда на § 22п, ал. 1 от ПЗР на КСО, не е създаден специален код за “Вид осигурен”, който да се вписва при подаването на данните с Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”. Те се подават с вписан вид осигурен в зависимост от основанието, на което се осигуряват лицата по КСО.

2. В преходните разпоредби на КТ е създаден § 3д със следното съдържание: “До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1и § 3б, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".” Този отпуск се зачита за трудов стаж (ал. 2 на § 3д от ПЗР на КТ).

Отпускът по § 3д от ПР на КТ се ползва независимо и отделно от отпуска по чл. 160 от КТ.

Във връзка с § 3д, ал. 1 и ал. 2 от ПР на КТ в ПЗР на КСО е създаден параграф § 22п, ал. 2, който влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” (30 юли 2010 г.).

Съгласно тази разпоредба до 31 декември 2010 г. за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което е ползван неплатен отпуск по § 3д, ал. 1 от ПР на Кодекса на труда.

За да бъде зачетен осигурителен стаж по този ред, лицата трябва да отговарят едновременно на следните условия:

- преди излизане в неплатен отпуск да са работили при непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б от преходните разпоредби на Кодекса на труда;

- по време на неплатения отпуск работодателят да е ползвал мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

В Декларация образец № 1 дните в осигуряване при ползване на неплатен отпуск по реда на § 3д, ал. 1 се попълват в т. 16.4 “Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

ІІІ. В „Държавен вестник”, бр. 59 от 31 юли 2010 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения

С § 66 от ЗИД на Закона за лечебните заведения са направени изменения и допълнения в КСО. В чл. 4, ал. 1 е създадена точка 9, която влиза в сила от датата на обнародване в „Държавен вестник” (31 юли 2010 г.). Съгласно новата т. 9 на чл. 4, ал. 1 задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при спечелен конкурс се сключва договор за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище или Военномедицинската академия. Страна по договора е и лечебното заведение или регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, когато съгласно учебната програма те провеждат практическо обучение, както и здравното заведение, когато провежда теоретично или практическо обучение.

За придобиване на специалност се обучават лица, мястото на които се финансира от държавата, и такива, които заплащат за обучението си. Месечните възнаграждения на първата група специализанти се финансират от държавата и не може да бъде по-малко от 1,5 минимална работна заплата и по-голямо от 3 минимални работни заплати. Втората група специализанти получават месечни възнаграждения за извършена от тях лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи в размер не по-малък от 1,5 минимални работни заплати за страната. Конкретният размер на възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО се отнася и за двете групи медицински специализанти. За периода 01.01.2007 г. - 31 юли 2010 г. медицинските специализанти се осигуряваха по реда, определен за лицата, работещи без трудови правоотношения.

Подробности относно осигуряването на медицинските специализанти и за попълването на Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” за тях ще получите допълнително.

Директор: (п)

(не се чете)