РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 20-00-200 от 23.06.2010 г. - ОТНОСНО: Определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета

  ОТНОСНО: Определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета

От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите членки.

От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72).

С Регламент № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите членки, докато в Регламент № 987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.

Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

I. Цел и предназначение

Целта и предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 са аналогични с тези на Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72.

Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а да синхронизират системите за социална сигурност на държавите членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите членки в трансгранична ситуация.

Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.

С Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се въвежда модернизиране и опростяване на правилата за координация на системите за социална сигурност, утвърждаване на принципа за само едно приложимо законодателство, временно прилагане на законодателство, засилване ролята на административното сътрудничество и поетапно преминаване към електронен обмен на данни между институциите с оглед гарантиране правата на гражданите на ЕС, за които се прилагат регламентите.

II. Материален, териториален и персонален обхват

Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.

Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави – членки на ЕС.

До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария относно свободното движение държавите членки продължават да прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 с Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария (основание чл. 90(1)(в) от Регламент № 883/2004 и чл. 96(1)(в) от Регламент № 987/2009).

В сравнение с Регламент № 1408/71 персоналният обхват на Регламент № 883/2004 е разширен и спрямо икономически неактивни лица (лица, които не са заети/самостоятелно заети). Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004). Дефиниции на бежанец и лице без гражданство за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 са въведени с чл. 1(ж) и (з) от него. „Бежанец“ има значението, установено в член 1 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. „Лице без гражданство“ има значението, установено в член 1 на Конвенцията за лица без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.

По отношение на гражданите на трети държави продължават да се прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 до приемането на регламент, който да отмени Регламент № 859/2003. По отношение прилагането на Регламент № 1408/71 спрямо гражданите на трети държави се прилага Указание Изх. № 24-00-6/01.04.2008 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

III. Определяне на приложимото законодателство

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). За разлика от Регламент № 1408/71 в Регламент № 883/2004 не са предвидени отклонения от принципа за само едно приложимо законодателство.

Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:

1. определя се държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки;

2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).

Работодателите, установени на територията на държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лице, за което е определено българското законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009).

III.1. Общи правила

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (lex loci laboris). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на законодателството на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).

Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на законодателството на държавата членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.

Държавните служители са подчинени на законодателството на държавата членка, което се прилага спрямо администрацията, в която работят (основание чл. 11(3)(б) от Регламент № 883/2004). Дефиниция на „държавен служител“ за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(г) от него. „Държавен служител“ е лице, считано за такова или приравнено на такова от държавата членка, чийто субект е наелата го на работа администрация. В Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение на лицата, които са наети на работа в дипломатически мисии и консулски служби. Лицата, наети по трудово правоотношение, които са служители в дипломатическата служба по смисъла на Закона за дипломатическата служба, следва да бъдат приравнени на държавни служители с оглед прилагане разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004.

Освен ако в Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидено друго, лицата за които не се прилагат горепосочените общи правила или разгледаните по-долу специфични хипотези, са подчинени на законодателството на държавата членка по пребиваване (основание чл. 11(3)(д) от Регламент № 883/2004).

Спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети или самостоятелно заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава членка, се прилага законодателството на тази държава (основание чл. 11(4), изречение първо от Регламент № 883/2004).

Лицата, които са заети на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка и получаващи възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава членка, са подчинени на законодателството на последната държава членка, ако пребивават в тази държава (основание чл. 11(4), изречение второ от Регламент № 883/2004).

Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая могат да се вземат предвид следните критерии:

1. продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки;

2. положението на лицето, включително:

- естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

- семейното положение и роднинските връзки на лицето;

- упражняването на неплатена дейност;

- когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

- жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

- държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии, се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).

Следва да се има предвид, че изброяването на посочените критерии не е изчерпателно. При определяне на пребиваването по смисъла на Регламент № 883/2004 може да се отчитат и други обстоятелства. Освен това нито един от критериите не е решаващ, тъй като разпределението на тежестта им зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. Като решаващ критерий може да се приеме единствено намерението на лицето, в случай че пребиваването не може да се определи въз основа останалите критерии.

III.2. Специални правила

В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.

ІІІ.2.1. Командироване (изпращане):

а) командироване (изпращане) на заето лице;

Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

От друга страна, като изключение от основното правило тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.

Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка.

Съгласно чл. 14(2) от Регламент № 987/2009 за целите на прилагането на чл. 12(1) от основния регламент изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.

Извършването на част от дейността на територията на изпращащата държава членка не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава.

За да се установи дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии, характеризиращи осъществяваната дейност, част от които са:

- къде се намира седалището и администрацията на работодателя;

- броят на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;

- къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;

- къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;

- реализирания от дружеството оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;

- броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава;

- периодът, през който работодателя е осъществявал дейност в изпращащата държава.

Според чл. 14(2) от Регламент № 987/2009 приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.

Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.

За целта могат да бъдат разгледани като критерии някои от елементите на съответното правоотношение:

- запазване на правоотношението между изпращащия работодател и командированото заето лице;

- запазване на ръководни функции от страна на изпращащия работодател по отношение на определяне на общия характер (но не задължително на детайлите) на работата, извършвана от командированото заето лице;

- изпращащият работодател изплаща за своя сметка трудовото възнаграждение на командированото заето лице;

- запазване на ръководни функции от страна на изпращащия работодател по отношение на отстраняване или освобождаване от работата на командированото заето лице;

- запазване на ръководни функции от страна на изпращащия работодател при разрешаване на отпуски на командированото заето лице;

- непосредственият резултат от положеният труд от командированото заето лице настъпва в изпращащото предприятие.

Пример:

Работодател, установен в България, командирова наето от него лице, за да извършва временно дейност в предприятие на територията на Белгия. Правоотношението с българския работодател се запазва и същият заплаща трудовото възнаграждение на командированото лице. Въпреки това лицето сключва трудов договор и с белгийското предприятие, от което също получава трудово възнаграждение. За периода на командироването лицето не може да остане подчинено на българското законодателство на основание чл. 12(1) от Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11(3)(а) от основния регламент за този период спрямо лицето се прилага законодателството на Белгия, тъй като лицето работи за повече от един работодател, но полага труд на територията на една държава членка (Белгия).

С оглед прилагане разпоредбите на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 като „работодател” се третира всяко лице (физическо; юридическо, включително с нестопанска цел; регистрирано вероизповедание и др.) в правоотношение с физически лица (работници, служители; изпълнители по договори за управление и контрол; изборни длъжности и др.), в случай че въпросните физически лица могат да се квалифицират като ”заети лица” на територията на България по смисъла на регламента.

Критериите за наличието и поддържането на пряка връзка се разглеждат и анализират в тяхната съвкупност и в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай. Освен това изброяването на посочените критерии не е изчерпателно, като при всеки конкретен случай може да се взимат предвид и други фактори.

По отношение запазването на пряка връзка между командировани лица и работодатели, които са предприятия, осигуряващи временна заетост чрез наемане на работници и служители, с оглед предоставянето им на други физически или юридически лица за извършване на възложена от тях работа, следва да се има предвид становище Изх. № 24-00-9/18.04.2008 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, т. III. 4.

Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка и е приложима спрямо заети лица, които са подчинени на това законодателството по силата на това, че са осъществявали трудова дейност в предприятието, което ги командирова.

Въпреки това чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 се прилага и спрямо лица, които са наети с цел да бъдат командировани в друга държава членка, при условие че непосредствено преди командироването са били подчинени на законодателството на изпращащата държава членка (основание чл. 14(1) от Регламент № 987/2009) за период приблизително не по-малък от един месец. Случаите, при които непосредствено преди командироването лицето е било подчинено на законодателството на изпращащата държава за период по-малък от един месец, следва да бъдат внимателно анализирани.

Пример:

Работодател, установен в България, наема български гражданин на 01.06.2010 г. и считано от същата дата го командирова, за да извършва временно дейност от негово име на територията на Германия. До сключването на трудовия договор лицето подлежи на задължително осигуряване единствено в НЗОК, тъй като не е упражнявало трудова дейност. Въпреки че непосредствено преди командироването не е работило за българския работодател на територията на България, лицето е било подчинено на законодателството на изпращащата държава.

Друго условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата, надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено за срок до 24 месеца. Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 въвежда общ период от 24 месеца, без възможност за удължаване с допълнителен период.

В случай че предвиденото времетраене на работата превишава 24 месеца, заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл. 16 от Регламент № 883/2004 между Националната агенция за приходите и институцията по приложимо право на държавата членка, в която е командировано лицето.

Временно кратко прекъсване на командироването (до 2 месеца), например при ползване на платен годишен отпуск, временна неработоспособност и др., не се счита за прекъсване на командироването. Наличието на кратки прекъсвания не е основание за удължаване на първоначалния период, за който е определено приложимото законодателство, с периодите на тези прекъсвания.

Ако командироването е окончателно прекратено и впоследствие преди изтичане на два месеца от прекратяването лицето е командировано на територията на същата държава членка, за да се приложи чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, първият период на командироване, новият период на командироване и периодът помежду им сумарно не трябва да надвишават 24 месеца. Следователно при последователни изпращания на територията на една и съща държава членка, за да се приеме, че е налице ново командироване, следва да са изминали не по-малко от 2 месеца.

При командироване, започнало преди 01.05.2010 г. и продължаващо след тази дата, периодите, удостоверени съгласно Регламент № 1408/71 (формуляри Е 101 и Е 102), се взимат предвид с оглед определяне на общата продължителност на работата, която съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 не трябва да превишава 24 месеца. В тези случаи може да се приложи разпоредбата на чл. 16 от основния регламент (виж точка III.4).

Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, е лицето да не е изпратено да замества друго лице. Предвид това, наетото лице може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава при условие, че не е изпратено на територията на друга държава членка, за да извърша работата на друго лице.

В Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение заетите лица, които са изпратени, за да извършват работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава членка. Приложимото спрямо тези лица законодателство се определя въз основа на разпоредбата за командироване на заети лица (чл. 12(1) от Регламент № 883/2004).

б) командироване (изпращане на самостоятелно заето лице);

Съгласно чл. 12(2) от Регламент № 883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази дейност не превишава двадесет и четири месеца.

Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на самостоятелно заетите лица в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

От друга страна, като изключение от основното правило тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава спрямо самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.

Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(2) от Регламент № 883/2004 е самостоятелно заетото лице да е осъществявало обичайно дейност преди периода на временно извършване на работа на територията на друга държава членка.

Според чл. 14(3) от Регламент № 987/2009 „което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице“ се отнася до лице, обичайно извършващо значителни по обхват дейности на територията на държавата членка, в която е установено. По-специално това лице трябва да е упражнявало дейността си определено време преди датата, на която би искало да се възползва от разпоредбите на същия член, като за всеки период, в който упражнява временна дейност в друга държава членка, трябва да продължи да отговаря на изискванията за упражняване на дейността си в държавата членка, в която е установено, за да може да я извършва след завръщането си.

За да се счита, че лице обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на България, същото следва да е упражнявало трудова дейност за период приблизително два месеца, преди да започне да извършва временно работа на територията на другата държава членка. Случаите, при които дейността като самостоятелно заето лице е упражнявана за период по-малък от два месеца, следва да бъдат внимателно анализирани.

През периода на временната работа на територията на другата държава членка самостоятелно заетият трябва да продължи да поддържа условията, които са необходими за осъществяване на дейността в държавата, в която е установен, а именно:

- поддържане на офис;

- поддържане на производствени помещения;

- запазване на трудовите правоотношения с наети от самостоятелно заетия лица;

- поддържане на регистрация в професионална организация.

Изброяването не е изчерпателно, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай може да се взимат предвид и други елементи от инфраструктурата на самостоятелно заетите лица.

Второ решаващо условие за прилагане на чл. 12(2) от Регламент № 883/2004 е самостоятелно заетият да извършва подобна дейност в другата държава членка. Според чл. 14(4) от Регламент № 987/2009 при определяне на това дали дейността е „подобна“ на обичайно упражняваната се взима предвид самото естество на дейността, а не определянето й като дейност на заето или самостоятелно заето лице от другата държава членка. В най-общия случай трудова дейност на територията на друга държава членка в същата стопанска сфера може да се разглежда като „подобна“. Въпреки това следва да се има предвид, че дори и в същата стопанска сфера извършваната дейност може да се различава по своето естество и да не е „подобна“ по смисъла на чл. 12(2) от Регламент № 883/2004.

Пример:

Лице е самостоятелно заето на територията на България - регистрирано като упражняващо свободна професия – икономист. Същото сключва договор за сезонна работа на територията на Германия в областта на земеделието (работник, отглеждащ зеленчуци). Дейността, извършвана от лицето в Германия, не е подобна на обичайно осъществяваната на територията на България.

За да се определи дали дейността е „подобна“, самостоятелно заетото лице трябва да е в състояние да удостовери ангажираността си на територията на другата държава членка и ефективния характер на работата, която ще извършва (например чрез представяне на договора въз основа на който ще се осъществява дейността).

Разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент № 883/2004 е приложима при условие, че работата в другата държава членка е с временен характер, и то за период, който от самото начало е определен (до 24 месеца). Разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент № 883/2004 въвежда общ период от 24 месеца, без възможност за удължаване с допълнителен период.

В случай че първоначално очакваната продължителност на работата, превишава 24 месеца, самостоятелно заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл. 16 от Регламент № 883/2004 между Националната агенция за приходите и институцията по приложимо право на държавата членка, в която лицето временно ще извършва работа.

По отношение на кратките прекъсвания (до 2 месеца) и наличието на нов период при последователно извършване на работа от самостоятелно заето лице на територията на една и съща държава членка се прилага описаният по-горе ред, предвиден за командироване на заети лица.

При временна работа на територията на друга държава членка, започнала преди 01.05.2010 г. и продължаваща след тази дата, периодите, удостоверени съгласно Регламент № 1408/71 (формуляри Е 101 и Е 102), се взимат предвид с оглед определяне на общата продължителност на работата, която съгласно чл. 12(2) от Регламент № 883/2004 не трябва да превишава 24 месеца.

В Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава членка. Приложимото спрямо тези лица законодателство се определя въз основа разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент № 883/2004.

Хипотезите на трудова активност, които попадат в обхвата на чл. 12(1) и (2) от Регламент № 883/2004 (командироване на заети лица и временно осъществяване на дейност от самостоятелно заети лица в друга държава членка), се характеризират с извършването на конкретна трудова дейност на територията на друга държава членка за период, който е предварително определен. Именно тези характеристики разграничават временното извършване на работа на територията на друга държава членка от обичайното осъществяване на дейност на територията на две или повече държави членки. Определящ критерий е продължителността на дейността в една или повече други държави членки, като за тази цел се прави цялостна оценка на всички приложими факти (основание чл. 14(7) от Регламент № 987/2009).

III.3. Осъществяване на дейност в две или повече държави членки

Съгласно чл. 14(5) от Регламент № 987/2009 лице „обичайно осъществяващо дейност като заето лице в две или повече държави членки“ е това, което:

- докато извършва дейност в една държава членка, същевременно упражнява отделна дейност в една или повече държави членки, независимо от продължителността или естеството на тази отделна дейност;

- продължително време редува дейности, с изключение на такива, които са незначителни по своето естество, в две или повече държави членки, независимо от честотата или периодичността на редуването им.

Незначителни по своето естество дейности са тези със спорадичен (случаен) характер, извършвани за кратък период от време.

Заетите лица, които работят за един работодател (предприятие) на територията на две или повече държави членки, са подчинени на законодателството на държавата членка по пребиваване, ако осъществяват значителна част от дейността си в тази държава (основание чл. 13(1)(а) от Регламент № 883/2004).

Според чл. 14(8) от Регламент № 987/2009 „значителна част от дейността като заето лице“, упражнявана в държава членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава членка, като примерни критерии се вземат предвид работното време и/или възнаграждението (основание чл. 14(8)(а) от Регламент № 987/2009).

Дял, по-голям или равен на 25% по отношение на поне един от тези критерии, е индикатор, че в съответната държава членка се извършва значителна част от дейността. Освен това при определяне на приложимото законодателство в тази хипотеза се взима предвид и предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца (основание чл. 14(10) от Регламент № 987/2009).

Спрямо заетите лица, работещи за един работодател (предприятие) на територията на две или повече държави членки, които не осъществяват значителна част от дейността си на територията на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на работодателя или предприятието (основание чл. 13(1)(б) от Регламент № 883/2004). Ако в тази хипотеза работодателят е установен извън територията на ЕС за лицето е приложимо законодателството на държавата членка по пребиваване (основание чл. 14(11) от Регламент № 987/2009).

Пример:

Гражданин на държава членка пребивава в България и полага труда си на територията на Румъния и Гърция за работодател, установен в Русия. Лицето е подчинено на българското законодателство, тъй като пребивава в България.

 

Заетите лица, които работят на територията на две или повече държави членки за няколко работодатели (предприятия), чието седалище или място на дейност се намира на територията на различни държави членки, са подчинени на законодателството на държавата членка по пребиваване (основание чл. 13(1)(а) от Регламент № 883/2004).

В Дял II от Регламент № 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение членовете на екипажи на предприятия, които осъществяват международен транспорт/превоз на пътници или стоки. Приложимото спрямо тези лица законодателство се определя въз основа разпоредбата на чл. 13(1) от Регламент № 883/2004.

Лице, което „обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето в две или повече държави членки“, е това, което едновременно извършва или редува една или повече отделни дейности като самостоятелно заето лице в две или повече държави членки независимо от естеството на тези дейности (основание чл. 14(6) от Регламент № 987/2009).

Спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност като самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки, се прилага на законодателството на държавата членка по пребиваване, ако осъществяват значителна част от дейността си в тази държава (основание чл. 13(2)(а) от Регламент № 883/2004).

Според чл. 14(8) от Регламент № 987/2009 „значителна част от дейността като самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава членка, означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава членка, като примерни критерии се вземат предвид оборотът, работното време, броят на предоставените услуги и/или доходът (основание чл. 14(8)(б) от Регламент № 987/2009).

Дял по-голям или равен на 25% по отношение на първите два критерия и на поне един от последните два критерия е индикатор, че в съответната държава членка се извършва значителна част от дейността. Освен това при определяне на приложимото законодателство в тази хипотеза се взима предвид и предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца (основание чл. 14(10) от Регламент № 987/2009).

Лицата, обичайно осъществяващи дейност като самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки, които не осъществяват значителна част от дейността си на територията на държавата членка по пребиваване, са подчинени на законодателството на държавата членка, в която е съсредоточена дейността им (основание чл. 13(2)(б) от Регламент № 883/2004).

При определяне на „мястото на съсредоточаване“ на дейността, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се вземат предвид местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността на упражняваната дейност, броят на предоставените услуги, намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства и всички други относими аспекти на трудовата дейност на лицето (основание чл. 14(9) от Регламент № 987/2009).

Спрямо лице, което обичайно осъществява дейност като заето и като самостоятелно заето на територията на различни държави членки, се прилага законодателството на държавата членка, в която лицето е заето (основание чл. 13(3) от Регламент № 883/2004). В тази хипотеза разпоредбите на Регламент № 883/2004 за разлика от Регламент № 1408/71 не предвиждат едновременно прилагане на законодателства на две държави членки.

За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).

III.4. Споразумения за изключение

В чл. 16 от Регламент № 883/2004 е предвидена възможност по взаимно съгласие институциите по приложимо право на държавите членки да се споразумяват за изключения от останалите разпоредби от Дял II на основния регламент, ако това е в интерес на осигуреното лице.

Предназначението на изключенията по чл. 16 от Регламент № 883/2004 е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от преходите между системите за социална сигурност на държавите членки или от определеното като приложимо законодателство за лицата в трансгранична ситуация. Единственото задължително условие за прилагането на чл. 16 от Регламент № 883/2004 е споразумението да е в интерес на осигуреното лице. Споразумение за изключение може да са постигне, ако е налице съгласие на двете институции по приложимо право.

III.5. Временно прилагане на законодателството

За да се избегнат случаите, при които лицата могат да останат без осигурителна защита поради различия в становищата на институциите на две или повече държави членки, в Регламент № 987/2009 е предвидено временно прилагане на законодателството на държава членка. Съгласно чл. 6 (1), ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, при различия в становищата на институциите по приложимо право на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство спрямо съответното лице временно се прилага законодателството на една от тези държави членки, като с приоритет се определя следното законодателство:

- законодателството на държавата членка, където лицето в действителност упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, при положение че тази дейност се упражнява само в една държава членка;

- законодателството на държавата членка по пребиваване, в която съответното лице упражнява част от своята(ите) дейност(и);

- законодателството на държавата членка по пребиваване в случай, че лицето не е заето или самостоятелно заето;

- законодателството на държавата членка, чието прилагане е било поискано най-напред, когато лицето упражнява дейност или дейности в две или повече държави членки.

В случай че временно определеното законодателство е различно, от това което е приложимо спрямо лицето, институцията по приложимо право на държавата членка, чието законодателство е приложимо, се счита за компетентна със задна дата най-късно от датата, от която за лицето временно се е прилагало законодателството на някоя от държавите членки.

IV. Преходен период

Ако според Дял II от Регламент № 883/2004 приложимото законодателство спрямо лице е различно от определеното в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71, това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остане непроменено, но за не повече от десет години от датата на прилагане на Регламент № 883/2004, освен ако съответното лице поиска спрямо него да се прилага законодателството, определено по реда Дял II от Регламент № 883/2004 (основание чл. 87(8) от Регламент № 883/2004).

Съответното положение остава непроменено, в случай че се запазят характеристиките на трудовата активност и пребиваването на лицето, въз основа на които като приложимо е определено законодателството в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71, например запазване на правоотношенията с работодателя/ите, качеството в което се извършва дейността (заето, самостоятелно заето лице), държавата членка/държавите членки, на чиято територия се полага трудът и интензитетът на извършваната дейност/и, запазване на държавата по пребиваване и др.

Промяна, която води до преразглеждане на законодателството, определено като приложимо в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71, води до изменение в съответното положение по смисъла на чл. 87(8) от Регламент № 883/2004.

Пример:

Гражданин на държава членка, работи за един работодател на територията на две или повече държави членки. Лицето сключва договор с друг работодател за работа на територията на същите (или други) държави членки. След сключването на трудовия договор съответното положение по смисъла на чл. 87(8) от Регламент № 883/2004 се променя.

Изпълнителен директор на НАП: (п)

(Красимир Стефанов)