РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 24-00-3 от 15.01.2010 г. - ОТНОСНО: Изменения и допълнения на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина; Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски; Наредбата за осигурителните каси и Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”

  Указание

ОТНОСНО: Изменения и допълнения на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина; Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски; Наредбата за осигурителните каси и Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”

На основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите давам следните задължителни указания:

I. Изменения и допълнения в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, направени с Постановление № 332 от 30 декември 2009 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Във връзка с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, свързани с въвеждането на нова категория осигурени за държавното обществено осигуряване лица – морските лица, е направено изменение в заглавието на наредбата, както следва:

„Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица”.

1. Изменения и допълнения в чл. 1 от наредбата

1.1. С промяната в разпоредбата на ал. 2 от 01.01.2010 г. самоосигуряващите се лица не следва да подават декларация за прекъсване на трудова дейност за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (това са периодите, през които осигурените и за общо заболяване и майчинство самоосигуряващи се лица са във временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете). Допълнението е направено с оглед на това, че в случаите, в които лицата са във временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, независимо че не упражняват личен труд, тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски.

1.2. Разпоредбата на ал. 3 е допълнена, като с добавеното изречение трето изрично е регламентирано, че в случаите, в които при започване и възобновяване на трудова дейност не е подадена декларация за вида на осигуряване в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

При прилагане на разпоредбите на алинеи 3 и 4 на чл. 1 от наредбата следва да се има предвид:

Разпоредбата на ал. 4 е обща по отношение промяната на вида на осигуряването на самоосигуряващите се лица за всяка календарна година, като срокът за подаване на декларацията за промяна на вида на осигуряването остава непроменен – до 31 януари на съответната година (поради това, че 31 януари 2010 г. е почивен ден, декларацията следва да се приема до 1 февруари 2010 г. включително).

Съгласно разпоредбата на ал. 3 при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващите се лица не могат да променят вида на осигуряването си.

Следователно направеното допълнение се прилага при всички случаи на започване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, както и в случаите на възобновяване на същата в година, различна от годината, в която е прекъсната дейността.

Примери:

1. Едноличен търговец започва дейност на 10 март 2010 г. Лицето не подава декларация за определяне вида на осигуряването в 7-дневен срок от започване на дейността. В този случай лицето подлежи на осигуряване само във фонд „Пенсии” в рамките на календарната година.

2. Едноличен търговец започва дейност на 10 март 2010 г. и в срока за подаване на декларацията декларира, че ще се осигурява само във фонд „Пенсии”. Същият прекъсва дейност на 1 май 2010 г. и подава декларация за прекъсването й в 7-дневния срок. Лицето възобновява дейност на 1 октомври 2010 г. Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изречение второ от наредбата, при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

3. Едноличен търговец, който е декларирал, че ще се осигурява във фонд „Пенсии” и във фонд „Общо заболяване и майчинство”, прекъсва дейност на 10 септември 2009 г. Възобновява същата на 1 март 2010 г. и не подава декларация в 7-дневен срок от възобновяване на дейността. Предвид новото изречение трето от ал. 3 на чл. 1, лицето подлежи на осигуряване само във фонд „Пенсии”.

1.3. Изменението на ал. 6 е за привеждане на разпоредбата в съответствие с чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, който визира лица, а не дейности.

2. Изменения и допълнения в чл. 2 от наредбата

2.1. С измененията и допълненията на ал. 1 и ал. 2 е въведено задължение за самоосигуряващите се лица да попълват идентификационния си код (ЕГН/ЛНЧ/служебен номер, издаден от НАП) при внасяне на осигурителните вноски за всеки месец поотделно по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП.

2.2. С измененията в ал. 3 изрично е определена декларацията, която самоосигуряващите се лица следва да подават при промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването им (декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата) и е въведен срок за нейното подаване (7-дневен срок от настъпване на обстоятелството).

2.3. Промените в ал. 4 са свързани с уеднаквяване на текстовете на наредбата с чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

В наредбата е въведено понятието “годишен осигурителен доход”, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска. Той се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

С изменението на разпоредбата изрично е регламентирано, че определеният с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната дейност се взема предвид при формирането на годишния осигурителен доход.

Възниква задължение за самоосигуряващите се лица да подават коригираща справка за осигурителния доход за съответната минала година и когато с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е определен по-висок или по-нисък облагаем доход.

Определен е срокът за подаване на коригиращата справка в тази хипотеза – в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.

2.4. За привеждане в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване е заличена и разпоредбата на ал. 5 от чл. 2 на наредбата.

От 01.01.2010 г. отпада възможността регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, да внасят дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнасят.

От 01.01.2010 г. осигурителните вноски за тези лица се внасят по общия ред, определен с чл. 7, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат).

С § 9 от ПЗР на ЗБДОО за 2010 г. е предоставена възможност на тези лица да внесат до 31 март 2010 г. без лихва дължимите вноски за 2009 г.

3. Изменения и допълнения в чл. 3 от наредбата

3.1. С изменението на ал. 1 е определено, че за избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който авансово дължимите осигурителни вноски са внесени до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

От 01.01.2010 г., ако вноските не са внесени в установения срок, за избран осигурителен доход се счита минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответния период.

3.2. В текста на разпоредбата на ал. 4 думите „бременност и раждане” са заменени с „бременност и раждане или отглеждане на малко дете”. По този начин са допълнени периодите, за които самоосигуряващите се лица, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, дължат осигурителни вноски.

4. Изменението в ал. 2 на чл. 4 е с цел е да бъдат обхванати изчерпателно всички дейности на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване.

5. Създадени са нови алинеи 2 и 3 в чл. 17а от наредбата. Съгласно новите разпоредби от 01.01.2010 г. съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба, които са избрали да се осигуряват по реда на ал. 1 от същата разпоредба, имат задължение да декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването, както и вида на осигуряването.

Осигуряването за тези лица възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Съгласно ал. 2 промяната на вида на осигуряването им може да се извършва само с подаването на нова декларация в сроковете по чл. 1, ал. 4 от наредбата (до края на януари на съответната календарна година).

6. За прецизиране в чл. 18 изрично е посочено, че избралите да се осигуряват по реда на наредбата:

- лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник;

- съпруги/съпрузи на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба по време на задграничния мандат;

- служители, изпратени за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи;

- лица, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи,

могат да внасят авансово месечните осигурителни вноски по реда на чл. 3, ал. 5 от наредбата в случаите, когато те са осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

7. Във връзка с въвеждането на нова категория задължително осигурени за държавното обществено осигуряване лица - морски лица (чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване), в наредбата е създаден нов Раздел III, озаглавен “Обществено осигуряване на морските лица”.

Легалната дефиниция на “морско лице” е в § 5а от допълнителните разпоредби на кодекса.

За регламентиране реда за осигуряване на морските лица в наредбата е създаден нов чл. 20.

7.1. Алинея 1 от разпоредбата определя осигурените социални рискове, за които тези лица подлежат на задължително осигуряване. Морските лица задължително се осигуряват за общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. По свое желание те могат да се осигуряват и за безработица.

7.2. Съгласно ал. 2 осигурителните вноски за морските лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат в размерите за фондовете “Общо заболяване и майчинство”, “Пенсии”, “Трудова злополука и професионална болест” или и за “Безработица”.

Морските лица се осигуряват за рисковете по ал. 1 върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

7.3. С ал. 3 е въведено задължение за морските лица да декларират пред своя работодател вида на осигуряването и избрания месечен осигурителен доход в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор и това е удостоверено писмено по реда на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда.

Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, при условие че морското лице е подало декларация пред работодателя си до края на месец януари на съответната календарна година.

Създаден е параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата, съгласно който видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход за 2010 г. се декларират от морските лица в срок до 31 март 2010 г.

7.4. Съгласно ал. 4 осигурителните вноски за морските лица се удържат и внасят от работодателя при изплащане на дължимото възнаграждение.

В случаите, когато възнагражденията са начислени, но неизплатени или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от работодателя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Следва да се има предвид, че дължимите осигурителни вноски за морските лица за месеците януари и февруари на 2010 г. се внасят без лихва до 31 май 2010 г.

II. Изменения и допълнения в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, направени с Постановление № 330 от 30 декември 2009 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

1. Изменения и допълнения в чл. 1

1.1. За привеждане в съответствие с промените в чл. 6, алинеи 2 и 3 и чл. 7, ал 3 от Кодекса за социално осигуряване са изменени и съответните текстове на чл. 1 от наредбата.

Изменението е във връзка с въвеждането на дължимост на вноските за държавното обществено осигуряване и в случаите на неначислени трудови възнаграждения.

От 01.01.2010 г. освен върху получени или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения осигурителните вноски за работниците/служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от кодекса се дължат и върху неначислени месечни възнаграждения.

Когато месечните възнаграждения не са начислени, осигурителните вноски за горепосочените лица се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.

Следва да се има предвид, че за работниците и служителите, за които не се прилага минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, осигурителните вноски се дължат върху не по-малко от минималната работна заплата, включително при начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения или при неначислени месечни възнаграждения.

1.2. В чл. 1, ал. 7, т. 10 от наредбата към обезщетенията по Закона за държавния служител, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, е включено и обезщетението по чл. 100, ал. 4 от същия закон. Съгласно тази разпоредба държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

2. Създаден е нов чл. 1а във връзка с определяне на дължимите осигурителни вноски за зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване:

- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа;

- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа;

- времето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това и не е бил привлечен като обвиняем или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено, или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.

2.1. В ал. 1 на разпоредбата изрично е посочено, че в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от кодекса осигурителните вноски се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

2.2. С ал. 2 е определено, че възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.

3. С направеното изменение на чл. 2, ал. 1 морските лица са изключени от кръга на лицата, за които се дължат осигурителни вноски върху получените или начислени средства, предоставени за сметка на социалните разходи.

4. Изменения и допълнения в чл. 3

Във връзка с чл. 6, ал. 8 от Кодекса от социално осигуряване и с оглед направените изменения в разпоредбата са изменени и допълнени съответните текстове в чл. 3 от наредбата.

4.1. Алинея 2 е прецизирана, като понятието окончателен размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е приведено в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Той не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителния доход.

4.2. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване, в ал. 3 от наредбата е въведено понятието “годишен осигурителен доход”, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

С изменението на разпоредбата изрично е регламентирано, че определеният с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната дейност се взема предвид при формирането на годишния осигурителен доход.

При формиране на данъчната печалба финансовият резултат на едноличните търговци се намалява с частта от загубите, пренесена от минали години по реда на част ІІ от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Съгласно промяната в разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от наредбата при определянето на годишния осигурителен доход за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност, ще се взема предвид облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, без да се пренася данъчна загуба от предходни години.

Тази промяна ще се прилага при определяне на годишния осигурителен доход на едноличните търговци за 2010 г.

4.3. Допълнена е разпоредбата на ал. 4 – с коригираща справка самоосигуряващите се лица формират нов размер на окончателния си осигурителен доход за съответната минала година и когато с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е определен по-висок или по-нисък облагаем доход.

5. Създаден е нов чл. 3а от наредбата във връзка с чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване, който урежда осигуряването на морските лица.

5.1. Съгласно ал. 1 за тези лица осигурителните вноски се внасят върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

5.2. Алинея 2 от тази разпоредба изрично регламентира, че върху възнагражденията на морските лица и другите доходи от трудова дейност не се дължат осигурителни вноски. Морските лица не определят и окончателен размер на осигурителния доход за доходите си от трудови правоотношения в това си качество.

III. Изменения и допълнения в Наредбата за осигурителните каси, направени с Постановление № 334 от 30 декември 2009 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

1. С цел систематичност на разпоредбите в нормативния акт текстът на ал. 3 от отменения чл. 3 е пренесен в новосъздадената ал. 4 на чл. 2 от наредбата, в която е определен кръгът на лицата, които могат да членуват в осигурителна каса.

Както и досега, в осигурителна каса може да членува осигурител, който има наети на работа до 50 лица.

2. С цел изчерпателно изброяване на данните, идентифициращи членовете на осигурителната каса, в чл. 4, ал. 3, т. 2 след ЕГН е добавено „личен номер на чужденец (служебен номер)”, съответно след ЕИК по регистър БУЛСТАТ е добавено „ЕИК на търговеца”.

3. В чл. 6, ал. 2 думите “наетите от” са заменени с думите “осигурените при” с оглед изчерпателно изброяване на лицата, за които членовете на касата са длъжни да предоставят на управителя й необходимите документи, свързани с тяхното осигуряване.

4. С цел систематичност на разпоредбите в нормативния акт текстът на ал. 1 от отменения чл. 3 е пренесен в ал. 1 на чл. 8, съгласно която осигурителната каса действа като осигурител спрямо самоосигуряващите се лица – членове на касата, и осигурените при членовете на касата лица.

IV. Изменения и допълнения в Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, направени с Постановление № 329 от 30 декември 2009 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.2010 г., в сила от 01.01.2010 г.)

1. За привеждане в съответствие с разпоредбите в Кодекса за социално осигуряване в чл. 1 от наредбата думите “фондовете на” са заличени.

2. От 01.01.2010 г. на основание § 5, ал. 1 от ПЗР към ЗБДОО за 2010 г. осигурителните вноски за Учителски пенсионен фонд (УчПФ) и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС) се внасят по банковите сметки на НАП за събиране на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Във връзка със закриването на банковите сметки на НАП за събиране на приходи от вноски за фонд „ГВРС” и за УчПФ са изменени чл. 2 и чл. 7 от наредбата.

3. С цел изчерпателно изброяване на данните, идентифициращи лицата по чл. 3, са направени допълнения в алинеи 1 и 2 от тази разпоредба, както следва:

- В ал. 1 – след думите ЕИК по регистър БУЛСТАТ са добавени думите „ЕИК на търговеца, ЕГН, ЛНЧ, служебен номер, издаден от НАП”.

- В ал. 2 - след “БУЛСТАТ” е добавено “/ЕИК на търговеца”.

4. Във връзка с Единната бюджетна класификация е изменена разпоредбата на чл. 5 от наредбата.

Считано от 01.01.2010 г. са утвърдени кодове за вид плащане за 2010 г. (писмо на Министерството на финансите ДДС № 01/11.01.2010 г. и на Българската народна банка № 91 СМ – 0006/12.01.2010 г.).

От 01.01.2010 г. значително е намален броят на кодовете за вид плащане на задълженията за социално осигуряване, здравно осигуряване и фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

Например закриват се всички специално обособени кодове за вид плащане на вноските за държавно обществено осигуряване за лицата, родени след 31.12.1959 г. Считано от 01.01.2010 г. дължимите вноски за тях се превеждат по съответните кодове за лицата, родени преди 01.01.1960 г.

Към настоящото указание е приложена таблица за съответствие между кодовете за вид плащане, прилагани за 2009 г. и 2010 г. по фондове (Приложение).

Изпълнителен директор на НАП: (п)

(Красимир Стефанов)