РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 20-03-1 от 12.04.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на наемните вноски изплащани на наемодател - чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

  ОТНОСНО: Данъчно третиране на наемните вноски изплащани на наемодател - чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

По повод на ваше писмено запитване с вх. № 20-03-1 от 12.04.2010 г., Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас, изразява следното становище:

Съгласно описаната в запитването фактическа обстановка полски гражданин собственик на апартамент, находящ се в к.к. С. б., през 2009 г. е предоставял апартамента си за временно ползване на наематели - физически лица, полски граждани. Последните са плащали наемната цена за ползването на апартамента по банкова сметка на наемодателя в Полша. Реализираният доход е в размер на 4855,23 лв. по курса на БНБ към датата на получаването, като както наемодателят така и наемателите са местни лица на РПолша.

Въпросите, които поставяте, са:

1. Подлежи ли на облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ наемодателят – чуждестранно физическо лице (ЧФЛ), за получения доход от други ЧФЛ при отдаване на недвижимо имущество под наем?

2. Ако доходът подлежи на облагане в Република България и ЧФЛ следва да подаде декларация по чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, ще представлява ли технически проблем обстоятелството, че не разполагате с личните данни на платците на дохода?

По първия въпрос:

Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица (ДЗЛ) са местните и чуждестранните физически лица (ЧФЛ), които са носители на задължението за данъци по този закон, и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. От значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне главно качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно.

Следователно редът за облагане зависи от обстоятелството дали за данъчната година наемодателят е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България - чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ. Отговорът ни е съобразен с предоставената в запитването информация, че наемодателят е чуждестранно физическо лице. Видно от чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от закона.

В запитването е посочено, че наемодателят е местно лице на РПолша. Съответно ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Република България. Доходите от използване на недвижимо имущество с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ са от източник в България. При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид – чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им – чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ. Доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода (наемодателя) - чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ.

Доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Принципът за начисляване на доходите се прилага от предприятията, а изплащането на доходите - от самоосигуряващите се физически лица.

Новият момент в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2008 г., е допълнението с текста ”когато не са реализирани чрез определена база в страната”. По смисъла на § 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ”определена база” е:

а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.

Видно от изложеното по-горе, доходите от наем не попадат сред доходите, реализирани чрез определена база.

Окончателният данък за доходите от наем се определя върху брутната сума на изплатените доходи – чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ. В чл. 67, ал. 1 на ЗДДФЛ е посочено, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 46 от същия закон се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът по чл. 46 от закона на чуждестранното лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на пълномощника – чл. 68, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Република България има сключена с Република Полша спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО). В чл. 6, ал. 1 от спогодбата е посочено, че доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава, от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава. Следователно доходите от наем на недвижимо имущество, намиращо се в РБългария, получени от наемодател - местно лице за РПолша, следва да се обложат в РБългария, във вашия случай по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗДДФЛ.

По втория въпрос:

Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната декларация по ал. 1 от нормата - за доходи, облагаеми с окончателен данък, се подава от лицето, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1, се подава от лицето, придобило дохода, в срока за внасяне на данъка по чл. 67, ал. 1 – чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Действително чл. 55, ал. 3 от ЗДДФЛ изисква в данъчната декларация да се посочват данни за платеца на дохода, независимо от кого е подадена декларацията, но в настоящият случай ЧФЛ е задължено да подаде данъчната декларация по чл.55, независимо от количеството данни, с които разполага за платците на дохода – физически лица наемодатели.

Когато данъчната декларация по чл. 55, ал. 2 на ЧФЛ се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника – чл. 57, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Удостоверението по чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Бургас: (п)

(не се чете)