Skip to main content

№ 1-184 от 03.02.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на получени от местно юридическо лице консултантски услуги от чуждестранно юридическо лице и прилаганото на ДОПК


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 1-184 от 03.02.2010 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на получени от местно юридическо лице консултантски услуги от чуждестранно юридическо лице и прилаганото на ДОПК

  ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на получени от местно юридическо лице консултантски услуги от чуждестранно юридическо лице и прилаганото на ДОПК

По повод ваше писмено запитване, постъпило с вх. № 1-184 от 03.02.2010 г., Дирекция „ОУИ” – Бургас, изразява следното становище:

Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, дружество ви получава консултански услуги от държава - членка на ЕС. Подадено е искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК и е изразено становището от орган по приходите за липса на основание за прилагане на СИДДО. С решение директор на дирекция „ОУИ” отменя становището за липса на основание за прилагане на СИДДО и връща преписката на органа по приходите с указание да се извърши ревизия и установи наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО.

Поставените въпроси са следните:

1. Следва ли да изискате от вашия доставчик други документи, касаещи получените доходи през 2007 – 2009 г. от гледна точка необлагането им с данък по чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 195 от ЗКПО, освен фактури и доклади за извършените услуги, като се има предвид, че към настоящия момент разполагаме със следните документи по чл. 136 от ДОПК:

- декларация от притежателя на доходите, удостоверяваща основанията по чл. 136, т. 2 и 3 от ДОПК с дата 21.12.2007 г.;

- удостоверение от чешката администрация, удостоверяващо основанието по чл. 136, т. 1 от ДОПК с дата 20.10.2008 г.

2. Следва ли да начислявате 10% данък на основание чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 195 от ЗКПО, или да не начислявате данък, изчаквайки становището за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО, след като бъде извършена ревизия от органите на НАП, каквото е указанието на Дирекция „ОУИ”?

3. Ако следва да начислявате 10% данък, кога следва да се начислява данъкът и върху каква данъчна основа.

Предвид обстоятелството, че към подаденото запитване не са приложени никакви документи, удостоверяващи посочените факти и обстоятелства в запитването, и това, че съгласно написаното от вас становище за наличие или липса на основание за прилагането на СИДДО между Република България и Чешката република ще се издаде след извършване ревизия на вашето дружество – платец на дохода на чуждестранното лице, изразеното становище има принципен характер и се основава на действащото данъчно законодателство, в сила от 01.01.2009 г.

За целите на ЗКПО, в сила от 01.01.2009 г., в понятието "възнаграждения за технически услуги", дефинирано в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, са посочени и консултанските услуги. Видно от разпоредбата "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Предвид чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица, са доходи от източник в страната. На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от с.з., на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. В съответствие с чл. 195, ал. 2 от ЗКПО данъкът по чл. 195, ал. 1 от същия закон се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и 8 от ЗКПО.

В случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195 от ЗКПО, внасят дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - чл. 202, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.

На основание чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

По първия въпрос:

В Раздел трети на Глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е регламентирана процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица. Съгласно чл. 136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Гореизброените основания се удостоверяват по реда и начина, предвиден в чл. 137, ал. 1-4 от ДОПК, като се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Обстоятелството, че получателят на дохода е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО, се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация в искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК или съобразно обичайната й практика. Обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и т. 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по чл. 136, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Освен това чл. 138, ал. 1 от ДОПК изисква към искането по чл. 137, ал. 1 да се приложат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение, предвид чл. 138, ал. 2, т. 1 от ДОПК доказателства могат да бъдат - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице. Едновременно с това чл. 138, ал. 3 от ДОПК дава възможност към искането да се представят освен посочените в ал. 2 на същата разпоредба и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.

Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, съгласно чл. 140, ал. 1 от ДОПК искане за прилагане на СИДДО се подава еднократно. За всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и чл. 138 от ДОПК чуждестранното лице е задължено на основание чл. 140, ал. 3 от ДОПК да уведоми териториалната дирекция в 30-дневен срок от настъпването на промяната.

 

По втория въпрос:

Следва да имате предвид, че данъчните облекчения, предвидени в СИДДО, могат да се ползват само след удостоверяване на основанията за това. Това е уредено в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ДОПК, където изрично е посочено, че СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Когато във връзка с подадено искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл. 135, ал. 2 от ДОПК се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането (чл. 141, ал. 3 от ДОПК).

 

По третия въпрос:

Определянето на данъчната основа за облагане с данък при източника е регламентирано в чл. 199, ал. 1 от ЗКПО и това е брутният размер на дохода, в конкретния случай стойността на консултантската услуга. Данъчната ставка е 10% и е установена в чл. 200, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗКПО авансовите плащания не подлежат на облагане с данък при източника.

Срокът за внасянето на данъка при източника е определен с чл. 202, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и е тримесечен, считано от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода, в случай когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която РБългария има влязла в сила Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

Директор на Дирекция „ОУИ” – Бургас: (п)

(не се чете)


 
 

Още статии …