РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 20-21-76 от 12.07.2010 г. - ОТНОСНО: Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск

  ОТНОСНО: Здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск

В отговор на ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – Пловдив, ви уведомяваме за следното:

Излагате следната фактическа обстановка: Учител в ЦДГ, работещ по трудов договор за неопределено време, излиза в продължителен неплатен отпуск, след което сключва трудов договор с кмета на община Х на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (до провеждане на конкурс) за длъжността директор на ЦДГ.

Въпросите ви са:

Следва ли лицето да подаде декларация, с която да декларира дали се осигурява или не на друго основание?

Какво се разбира под „друго основание” – задължението да се осигурява за получени доходи като:

- едноличен търговец;

- собственик или съдружник в търговско или неперсонифицирано дружество;

- упражняващ свободна професия;

- регистриран земеделски производител;

- или за работа без трудово правоотношение;

Ако декларира осигуряване на някое от посочените в т. 2 основания, отпада ли задължението му да внася здравна вноска в размер на 8 на сто върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица?

Ако декларира, че не се осигурява, трябва ли да внесе горепосочената сума при работодателя, който да я преведе по съответната сметка на НАП?

Вноската по код за вид плащане 56 04 05 „Вноски от лица, неподлежащи на здравно осигуряване на друго основание по ЗЗО” ли трябва да бъде внесена?

Предвид представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване изразяваме следното становище по постъпилото запитване:

Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни, или 40 часа, през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или с друг работодател, той подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - изм., ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).

За лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който от 01.01.2009 г. е определен на 2000 лв. Работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател, декларират сумата, върху която са внесени осигурителни вноски за работата по основното правоотношение.

При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравноосигурителни вноски по всеки от договорите, следва да се спазва следната поредност на доходите:

- брутно трудово възнаграждение;

- изплатени суми от средствата за социални разходи;

- парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане или отглеждане на малко дете;

- доход, върху който се дължат вноски за времето на неплатен отпуск.

Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” (доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) от ЗЗО, който гласи следното:

„За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.”

В случаите, при които неплатеният отпуск е по желание на съответното лице, то трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка вноски, тъй като не получава възнаграждение, от което те да бъдат удържани.

От 01.01.2010 г. здравноосигурителните вноски за лицата в неплатен отпуск които не са осигурени здравно на друго основание, се внасят по съответните сметки на НАП, като в платежните документи се попълва код за вид плащане - 56 01 01.

От цитираната разпоредба следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.

Друго основание за отпадане на задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск е наличието на някое от обстоятелствата по чл. 40, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно посочената норма здравното осигуряване на ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители е за сметка на републиканския бюджет. Следва да се има предвид, че осигуряването на лицата от тази група се извършва след представяне в Националната агенция за приходите на документи, издадени от компетентен държавен орган, удостоверяващи наличието на съответните обстоятелства (чл. 40, ал. 9 от ЗЗО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО - редовни ученици до завършване на средно образование, студенти редовно обучение до 26-годишна възраст, докторанти редовно обучение по държавна поръчка; граждани, отговарящи на условията за получаване на месечни социални помощи и други лица, изчерпатено изброени към тази алинея, също е за сметка на републиканския бюджет, но при условие, че не са осигурени по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. Наличието на някое от посочените в тази разпоредба основания, включително ползването на неплатен отпуск от съответното лице (чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО), изключва възможността да бъде бъде приложен чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, т.е. републиканският бюджет да поеме здравноосигурителните му вноски.

В разглеждания казус осигуряването на лицето по един от двата трудови договора е достатъчно основание, за да отпадне задължението на другия работодател за внасяне на здравнооосигурителни вноски по описания по-горе ред на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО. Обстоятелството, че за периода на неплатения отпуск има друго основание, на което да се извършва здравното осигуряване на лицето или липсата на такова основание, се декларира от същото пред работодателя, при който се ползва неплатеният отпуск.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)