РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 53-02-5 от 22.04.2010 г. - ОТНОСНО: Как се внасят осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ на лица, командировании в държава от ЕИО с издадено удостоверение Е101?

  ОТНОСНО: Как се внасят осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ на лица, командировании в държава от ЕИО с издадено удостоверение Е101?

І. По КСО

Удостоверение Е101 служи за определяне на приложимото осигурително законодателство в случаите, когато едно лице пребивава постоянно в една държава - членка на ЕС, и работи на територията на друга държава членка. Удостоверението Е101 дава право на лицето да продължи да се осигурява съгласно законодателството на държавата по постоянното си пребиваване. Предвид това основно правило на Регламент 1408/71 в конкретния случай следва да имате предвид следното:

По първия въпрос: Българските граждани, командировани в друга държава членка с удостоверение Е101, остават подчинени на българското осигурително законодателство за периода на командировката, посочен в удостоверението. Осигурителят им е длъжен да внася дължимите осигурителни вноски и да подава информация за тях в компетентната ТД на НАП.

По втория въпрос: Чуждите граждани, които са командировани и работят в България с удостоверение Е101, издадено от съответната компетентна институция в държавата по постоянното им пребиваване, се осигуряват съгласно осигурителното законодателство на тази държава. Осигурителни вноски в България не се дължат.

ІІ. По ЗДДФЛ

На основание чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми. Задълженията на работодателя, отнасящи се за авансовото удържане и внасяне на данъка за доходите по трудови правоотношения, са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Според цитираната разпоредба авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя на базата на месечна данъчна основа, формирана по реда на чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ. Следователно данъчният закон категорично е вменил задължението за определяне и внасяне на авансовия данък върху доходите от трудови правоотношения на работодателя.

На основание чл. 25 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).

В запитването не посочвате в коя страна е командирован вашият служител, т.е. не може да се установи налице ли е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава.

Следва да имате предвид, че компетентна да изразява становища по прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане е Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул.”Княз Дондуков” № 52.

Директор на Дирекция „ОУИ” – София: (п)

(не се чете)