РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 20-21-56 от 01.06.2010 г. - ОТНОСНО: Коригиране на данни по „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице”

  ОТНОСНО: Коригиране на данни по „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице”

Фактическа обстановка:

Физическо лице подава „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” в ТД на НАП, чрез която заявява, че започва да упражнява трудова дейност като регистриран земеделски производител, считано от 20.10.2008 г. В декларацията лицето е записало, че е в майчинство и не е посочило вид на осигуряването. Поради това в системата са въведени данни само за началото на трудовата дейност, без данни за избран вид на осигуряване.

На 20.05.2010 г. лицето подава молба за корекция на първоначално подадената информация, като прилага нова „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” с избран вид на осигуряване за „инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт” и за „общо заболяване и майчинство”, считано от 20.10.2008 г. – датата на започване на дейността.

Въпроси:

Следва ли да се приеме, че с втората декларация лицето иска да промени вида на осигуряването си, или е приложим общият ред за коригиране на декларации, регламентиран в чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и нормативните актове по прилагането му изразяваме следното становище по запитването:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО Кодекса за социално осигуряване (КСО) регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство.

В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО "регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители" са дефинирани като физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Регистрираните земеделски производители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.).

Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекратяване (чл. 1, ал. 1 от горепосочената наредба). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).

Правото на самоосигуряващите се лица, към които се причисляват и регистрираните земеделски производители, да избират вида на осигуряването си (по чл. 4, ал. 4 от КСО) се реализира по ред, определен изрично с чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата:

• С декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от наредбата – изр. Трето, доп., ДВ, бр. 2 от 2010 г.);

• До края на януари на съответната календарна година самоосигуряващото се лице може да променя вида на осигуряването си за всяка календарна година (чл. 1, ал. 4 от наредбата).

И двете разпоредби са общи – в тях не се въвеждат различни условия за упражняване правото на избор за осигуряване според вида на риска, за който лицето желае да се осигурява. В случая е налице специфична връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок и правото на избор за осигуряване за повече рискове от задължителните минимални осигурени рискове.

Ако в подадената декларация е посочена само датата на започване (възобновяване) на дейността, по аргумент на противното, че не е упражнено правото по чл. 4, ал. 4 от КСО, се приема, че:

- осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурени рискове при започване на дейност;

- осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало преди прекъсването на дейността, при въобновяване на дейност.

Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от упоменатата наредба са императивни, ако правото по цитираните норми не бъде упражнено в определените срокове, то се преклудира. В потвърждение на този извод е направеното от 01.01.2010 г. допълнение в текста на ал. 3 от същата норма, според което, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (изр. трето, доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.).

Предвид изложеното, след като лицето не е избрало при започване на дейност като регистриран земеделски производител осигуряване за по-високия осигурен риск – и за общо заболяване и майчинство в законоустановения 7-дневен срок от започването на трудовата дейност, то на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 3, изречение трето от наредбата осигуряването му следва да се счита само за задължителните минимални рискове - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 1, ал. 4 от наредбата самоосигуряващото се лице може да промени вида на осигуряването си от 01.01.2011 г., ако подаде декларация в компетентната ТД на НАП не по-късно от 31.01.2011 г.

На въпроса дали в този случай е приложим общият ред за извършване на промени на данни по подадени декларации, регламентиран в чл. 104 от ДОПК, следва да се има предвид, че корекции на данни, подадени с декларациите по чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, могат да се правят само в сроковете за подаването им на основание чл. 104, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ДОПК, съгласно която коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване, визира декларациите по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда заподаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (декларации образец № 1, 3, 5 и 6).

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)