Skip to main content

№ 96-00-296 от 03.08.2010 г. - На 31.05.2010 г. е сключен договор за вливане на две дружества, които са ЕООД с един и същ едноличен собственик на капитала - физическо лице. Вливането се извършва на основание чл. 261 и сл. от ТЗ с цел двете дружества да оп


 
 
 
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

№ 96-00-296 от 03.08.2010 г. - На 31.05.2010 г. е сключен договор за вливане на две дружества, които са ЕООД с един и същ едноличен собственик на капитала - физическо лице. Вливането се извършва на основание чл. 261 и сл. от ТЗ с цел двете дружества да оптимизират дейността си, като улеснят и подобрят управлението.

  ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с вливане на две търговски дружества

В отговор на направеното от вас запитване с писмо вх.№ ...... от 03.08.2010г. при Дирекция „ОУИ” - Пловдив, ви уведомяваме за следното:

Описана е следната фактическа обстановка:

На 31.05.2010 г. е сключен договор за вливане на две дружества, които са ЕООД с един и същ едноличен собственик на капитала - физическо лице. Вливането се извършва на основание чл. 261 и сл. от ТЗ с цел двете дружества да оптимизират дейността си, като улеснят и подобрят управлението. Правната обосновка на вливането е по чл. 262 от ТЗ. Цялото имущество на вливащото се дружество преминава към имуществото на приемащото дружество и вливащото се дружество се прекратява без ликвидация. Всяко от дружествата има собствен капитал 5000 лв.

В писмото си пояснявате, че не се уговаря замяна на дялове, тъй като едноличният собственик на капитала на двете страни е едно и също физическо лице. Не са налице условията на чл. 262у от ТЗ и липсва необходимост от създаване на нови дялове на едноличния собственик на вливащото се дружество. Няма парични плащания по договора за постигане на еквивалентно съотношение на замяна на дяловете от капитала на вливащото се дружество.

Поставяте следните въпроси:

1. Попада ли описаното преобразуване чрез вливане в обхвата на специфичния режим на данъчно облагане при преобразуване, имайки предвид, че не е изпълнена т. 2 на ал. 1 от чл. 126 от ЗКПО, но са налице условията по чл. 132, ал. 2 от ЗКПО?

2. В резултат на преобразуването на приемащото дружество се прехвърлят недвижим имот и МПС. Ще възникне ли задължение за приемащото дружество за данък при придобиване на имущества по ЗМДТ?

3. Ще възникнат ли данъчни задължения в резултат на преобразуването за физическото лице като едноличен собственик на капитала на двете дружества по чл. 38 от ЗДДФЛ?

В отговор на първия въпрос:

Поставеният въпрос е препратен в ЦУ на НАП - гр. София, по компетентност като сложен казус.

В отговор на втория въпрос:

При преобразуване на търговски дружества по реда на глава XVI от Търговския закон в конкретното му проявление - вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество са включени недвижими имоти и МПС, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи. Основание за поддържане на това становище е обстоятелството, че обект на придобиване в случая се явява обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения по правилата на универсалното правоприемство, а не отделни нейни елементи.

Чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ определя облагаемите с данък обекти - такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

Очевидно съвкупността от правни и фактически отношения следва да се разграничава от отделните нейни елементи - права и задължения. Аргумент в подкрепа на изразеното становище е също липсата на текст в чл. 46, ал. 2 от с. з., с който се определя облагаемата основа при придобиване на предприятия. Според ал. 2 на чл. 46 недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по начина, посочен в т. 1, а другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5. Текстът не препраща към чл. 33, ал. 1, т. 6, която регламентира оценяването на предприятия.

В отговор на третия въпрос

На основание чл.263з от ТЗ всяко преобразуващо се дружество, което се прекратява, съставя заключителен баланс към датата на преобразуването (вливането). Екземпляр от заключителния баланс се предава на приемащото дружество. Всяко новоучредено дружество съставя встъпителен баланс към датата на преобразуването на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена (чл. 263з, ал. 2 от ТЗ).

Когато в договора или в плана за преобразуване е предвидена по-ранна дата съгласно чл. 263ж, ал. 2, заключителни и встъпителни баланси се съставят към тази дата (чл. 263з, ал. 3 от ТЗ).

По отношение на данъчните задължения за преобразуващите се дружества и конкретно за случая, касаещ едноличния собственник, може да се даде принципен отговор, тъй като не са известни факти и обстоятелства от счетоводната документация на двете дружества (в т.ч. активите, които се прехвърлят с каква счетоводна стойност са, каква е пазарната им стойност, начина на завеждането им във встъпителния баланс на приемащото дружество).

Предвид обстоятелството, че едноличен собственик и на двете дружества е едно и също физическо лице, следва съобразяване с препращащата норма на чл. 77 от ЗДДФЛ към разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане.

Съгласно чл. 123 от ТЗ всеки съдружник, респ. едноличен собственик на капитала има право на част от печалбата и право на ликвидационен дял.

Легални определения на понятията „дивидент” и „ликвидационен дял" са дадени в § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗДДФЛ.

„Дивидент” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

Правото на дивидент е обусловено от волята на съдружниците и се поражда при наличие на определени предпоставки - изтичане на финансовата година, приемане на годишен отчет и баланс, наличие на решение на общото събрание за разпределяне на печалбата и нейното изплащане.

„Ликвидационен дял” е:

а) ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;

б) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;

в) полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;

г) имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;

д) доход с характер на дял по букви "а" - "г" при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.

Съдружникът притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, чийто размер се определя съобразно дела му в капитала. При прекратяване на участието на съдружник в дружеството на основанията, посочени в разпоредбата на чл. 125 от ТЗ, имуществените последици между него и дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Трябва да се има предвид, че не всеки ликвидационен дял е доход. Доход е налице, когато първоначалният дял на лицето в капитала е по-малък от ликвидационния дял, който получава при ликвидацията. Доход за облагане е само прирастът на дохода на лицето.

Облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице са от източник в България по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти подлежат на облагане с окончателния данък, който се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Доходите от ликвидационни дялове се облагат с окончателен данък, който се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ.

За доходите от дивиденти и ликвидационни дялове данъкът е в размер на 5 на сто. Окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода. Срокът за удържане и внасяне на данъка е определен в зависимост от вида на дохода: за доходи от ликвидационен дял – в срок до края на месеца, през който е начислен ликвидационният дял, а за доходи от дивидент – до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент. Придобитите през годината доходи от дивиденти и ликвидационни дялове от източник в страната не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)

(не се чете)


 
 

Още статии …